ГЕРБ и БСП ще си играят на създаване на обществени медии | СЕГА
facebook
twitter

Медии

ГЕРБ и БСП ще си играят на създаване на обществени медии

За спасяването на фонд "Радио и телевизия" се предлагат мерки, които едва ли биха осигурили независимо финансиране на БНТ и БНР
471
Архив/БГНЕС

Ще има ли България истински обществени телевизия и радио? Въпросът за спасяването на фонд "Радио и телевизия", от който те трябва да се финансират, ще бъде обсъждан от ГЕРБ и БСП след парламентарната ваканция. Сред възможните мерки той да се напълни с пари са: премахване на ограниченията за рекламата в БНТ и БНР и събиране на отчисления от парите, които абонатите на кабелна телевизия плащат на доставчиците си.

За какво става дума? 

Фонд "Радио и телевизия" бе създаден още с приемането на Закона за радио и телевизия през 1998 г. Целта бе поетапно той да започне да се пълни с приходи от ежемесечните такси на

 

зрителите, които трябваше да плащат на базата на работещ електромер

 

Втори основен източник се очакваше да са стартовите и годишните такси, които телевизиите и радиата дължат на Съвета за електронни медии. Идеята беше във фонда постепенно да влязат достатъчно пари и в един момент БНТ и БНР да спрат да зависят от благоволението и прищевките на депутатите и министрите. Съотношението при финансирането с обществен/държавен ресурс в началото трябваше да е 20 към 80, по-късно да се изравни в 50 на 50, за да достигне в началото на 2019 г. до 100 към нула в полза на общественото. Както е в много държави в Европа и какъвто е начинът финансираните от данъкоплатците медии да принадлежат наистина на обществото, а не да са заложник и проводник на волята и интересите на управляващите.  

Нищо от заложените преди 20 г. принципи за финансирането на БНТ и БНР обаче не се случи на практика. Бързо се разбра, че в България моделът не работи, тъй като таксите не може да се събират по начина, който тогава законодателите предвидиха - с плащането на сметките за ток. (Този метод впрочем е спорен, защото наличието на електромер не означава притежание на приемник за радио или телевизия. В Германия например всеки потребител декларира дали има радио или тв приемник, като притежанието на компютър и абонаментът за интернет се приемат като даденост за гледане на обществените медии.)

Всъщност големият въпрос е как законът да се преработи така, че да се намери верният път за превръщането на двете медии в говорители на обществото, а не на властта. По този въпрос БСП и ГЕРБ не направиха нищо, въпреки че и двете партии вече имаха много възможности да предложат работещи решения. Едната имаше на разположение близо 20 г., а другата - почти десет. Вместо това с приемането на всеки държавен бюджет от 2006 г. насам

 

вече 13 г. парламентът отлага влизането в сила на разпоредбата,

 

според която от следващата година издръжката на БНТ и БНР се поема от "Радио и телевизия", и отпускаха поредния транш от държавата. 

Уговорката между ГЕРБ и БЛСП за дискусията бе направена в последния ден от приключилата лятна сесия на Народното събрание. В момента фондът съществува само на хартия в разпоредбите на Закона за радио и телевизия. Темата за съдбата му бе повдигната от депутата от БСП Крум Зарков. Той поиска изслушване на финансовия министър Владислав Горанов.

Преди три години финансовото министерство внесе предложение фондът да бъде заличен от закона с мотива, че реално не функционира. Предложенията тогава не бяха гласувани, но по-късно от министерството казаха, че биха ги внесли отново. Преди дни министърът изрази готовност да се обсъждат варианти за съживяване на фонда, каквото бе и искането на БСП.

"Ще предложим подходящ формат за дебат, който ще включва и заинтересованите лица. В него ясно ще бъде казано, че нови такси за гражданите няма да бъдат въвеждани, но че фонд "Радио и телевизия" не трябва да се закрива, тъй като чрез него БНТ и БНР може се превърнат от държавни в обществени медии. Въпросът е дали правителството е готово да обсъжда нови писти за финансиране, каквито са например приходите от реклами. От друга страна, гражданите и сега плащат на операторите, за да получават БНТ и БНР, които по закон би трябвало да са им безплатни", заяви Крум Зарков. 

"Готови сме да участваме във всеки дебат, свързан с по-голямата независимост на БНР и БНР. Темата за либерализирането на рекламата в двете медии не е нова за Министерството на финансите. Винаги сме смятали, че поставянето на лимит пред рекламата е изиграло своята роля в прехода от монопол на държавните медии към демонополизация на пазара", отговори Горанов. Той каза и че може да се мисли върху идеята за

 

събиране на отчисления от таксите за кабелна телевизия

 

На теория загрижеността за съдбата на фонд "Радио и телевизия" като способ за осигуряване на независимост на БНТ и БНР изглежда затрогваща, а уверенията на ГЕРБ и на БСП, че са готови да обмислят мерки за спасяването му, заслужават похвала. На практика обаче двете партии отдавна са доказали, че когато са на власт, предпочитат да държат двете медии на къс повод и че са най-виновните за това, че 20 години след създаването на фонда в него няма никакви пари и че през годините той се превърна в символ на несъстоялото се откъсване на БНТ и БНР от политическите си зависимости.

Отсега е ясно, че лансираните нови способи за попълването на фонда и за превръщането на БНТ и БНР в равноотдалечени от властта медии ще бъдат по-скоро поредният политически водевил и хвърляне на прах в очите, отколкото истински опит за намиране на работещи решения. Най-елементарните сметки показват, че новите писти за финансиране няма да са достатъчни дори за частичното откъсване на двете медии от прегръдката на държавата. Политиците у нас държаха прекалено дълго БНТ и БНР в подчинение на собственото си благоволение, в резултат от което те почти напълно приспаха желанието и инстинктите на двете медии да участват на рекламния пазар и да набират приходи оттам. Субсидията на БНТ тази година е малко над 65 млн. лв. Отделно телевизията успява да привлече около 4 млн. лева от реклами, при положение че те са ограничени до 15 минути на денонощие, от които една трета може да са в най-гледаното време между 19 и 22 ч. Дори това ограничение да отпадне и на БНТ да се позволи да продава всички дадени й по закон минути в праймтайма, на теория това би означавало ръст на собствените приходи до 12 млн. лева - много по-малко, отколкото е нужно на телевизията, за да функционира. По сходен начин стои ситуацията и в БНР. 

Ако управляващите наистина решат да приложат втората си идея - кабелните оператори да плащат на фонд "Радио и телевизия", задето продават БНТ и БНР на абонатите си, те ще се натъкнат на друг проблем, който от години не искат или не успяват да решат. ГЕРБ и БСП ще забележат, че сивият сектор на този пазар е огромен и че приходите, които държавата ще събере от кабеларките, ще е по-малък в сравнение с реалната кабелизация на домакинствата в страната. Въпросният проблем се отчита от всеки независим секторен анализ, но не се забелязва единствено от органа, който държавата е натоварила с отговорности и който ежегодно се отчита в Народното събрание - Комисията за регулиране на съобщенията. 

Все още няма коментари

Влез или се регистрирай за да коментираш