Медия без
политическа реклама

Екранът проектира корпулентен клиент, маниакално докачлив

Преходът ни върна в изходната точка – култ и тотална зависимост, казва журналистката Лили Маринкова

25 Септ. 2018Илия Вълков
Снимка: Архив
Лили Маринкова

Лили Маринкова е сред емблематичните имена на българската журналистика в най-новата й демократична история. Публиката все още помни гласа й в предаванията на БНР - "Разговор с вас", "Хоризонт преди всички", "Неделя 150", на телевизионния екран в ефира на БНТ 2 - "Открита линия" и "Очевидци", а по Канал 3 - "Вън от рая". Един от журналистите, които питаха, за да получат отговор, а не просто да пригласят в хора на властта. До 2016 г. заемаше поста програмен директор на програма "Хоризонт", когато беше уволнена от генералния директор на БНР Александър Велев. Тази година Върховният касационен съд възстанови на работа Лили Маринкова, за да бъде "пенсионирана" още в същия ден, в който връчи на ръководството на общественото радио решението на съда.

- Г-жо Маринкова, каква журналистика отгледа този несвършващ преход?

- Съмнявам се, че някога ще свърши. Ето например това лято във връзка с мащабни акции срещу олигарсите, контрабандата и срещу корупцията по най-високите етажи на новобогаташите медиите ни затрупаха със снимки, които трябваше да докажат колко много са откраднали тия герои на нашето време. Със същите снимки обаче по-преди те ни облъчваха, показвайки сладкия живот на предприемчивите и успешни българи. Същото беше с прословутата банка (КТБ - бел. ред.) и нейния собственик. Тая финансова институция, обявявана за най-успешната години наред, а чорбаджията й получавал награди за банкер на годината и т.н., една сутрин се събуди обран от най-близкия му човек по собствените му думи. И обруган от всичките ония медии, пълзели в краката му за някой и друг лев. И въпросът е следният: поради какви причини на тия благоденстващи персони, манекени на прехода, властта им обърна гръб? Има отговори, но те до такава степен си противоречат, че истината потъва още по-дълбоко. Това е журналистиката на прехода. Няколкото свободни трибуни като вашата, които са изключение, доказват правилото. 

- Защо е важно за обществото журналистиката да отстоява своята свобода?

- Въпросът е защо не я отстоява. Защото преходът ни върна в изходната точка – култ и тотална зависимост. 

- Все повече "клиенти" - дали частни компании или държавни институции, прибягват до услугите на професионални манипулатори или ваятели на общественото мнение. Как ще оцелее класическата журналистика - като стремеж към истината, в тази отровна среда?

- На екрана на общественото мнение е проектиран един корпулентен клиент, ненаситен за хвалебствия и маниакално докачлив. Поредната смяна на министри, замислена като едва ли не абитуриентска раздяла, малко тъжно, но мило, за малко да бъде осуетена от забавения указ и отгледаните по неговите думи като родни деца министри да не бъдат изпроводени подобаващо. Но все пак накрая цветя и сълзи имаше. След реч, опоетизираща успехите и бляскавото бъдеще на партията, стари и нови министри, усмихнати и по двойки, се разходиха пред камерите. Три сватби и седемнайсет погребения. Как смятате, че се оцелява в подобна среда?  

- Докъде може да стигне флиртът между медии и политика?

- Мисля, че не може повече, защото не става въпрос за флирт. Колкото и грубо да звучи, става въпрос за платена любов. 

- Къде отлетяха питащите журналисти? Какво се случи, че отразяващите политиците или силните на деня се превърнаха в дръжки на микрофони?

- Има ги и питат, но как? Резервирано, апатично, отговорите не произвеждат нови въпроси, сякаш не ги чуват, сякаш не живеят същия живот, довели се във вид, удобен на властта.

- Струпването на мнения стана като засипване, а все по-трудно е да се извадят и отсеят фактите в такава информационна среда. Защо днес журналистите боравят повече с мнение, отколкото с факти?

- Защото е по-безопасно. Да си представим сцената на полето край Радомир. Двама журналисти търсят в тъмното улики, че там някъде се горят изобличаващи в корупция документи. Вместо да бъдат подпомогнати от полицията, те са арестувани, закопчани с белезници и седем часа чакат да  бъдат установени техните самоличности. Какъв обаче е коментарът на "най-успешния" в последните години бивш министър на вътрешните работи? "Ако журналистите не бяха там, може би щяхме да хванем хората, които действително биха извършили това унищожаване на документи.“ ?! Само трябва да повдигнем килима и ще бъдем заринати от факти. Но метачите ги вадят единствено по заповед на щуката: преди избори, при строеж на нова партия, при несговорчив противник, при стиснат спонсор, при твърдоглав магистрат, при пръкнал се лидер и същество извън контрол.  

- Защо ние, журналистите, загубихме приятелството и застъпничеството на хората, за които пишем, разказваме и коментираме? Защо българската журналистика загуби своята публика, която беше готова финансово да подкрепя добрите медии?

- Първо медиите бяха смазани финансово и след това купени. И от слуги на народа станаха просто слуги. Непрежалими загуби в името на оцеляването дадоха и двете страни. За да крепне властта на Мамона.

- Ако днес имахте възможност да избирате да бъдете всичко друго, но не и журналист - каква щеше да е вашата професия?

- Посочете ми професия, която носи само радост и никога съмнения и разочарования, и аз ще я избера.