Данъкоплатците има да почакат, за да разберат какви решения се вземат и как в Съвета за електронни медии (СЕМ), националната телевизия и националното радио. И трите институции се финансират с данъците на гражданите и бизнеса, но никак не са стриктни, когато трябва да държат на светло работата си. 

За СЕМ например е важно единствено годишният му отчет да бъде представен навреме и да мине без забележки пред депутатите, които избират трима от петимата му членове. За ръководствата на БНТ и БНР пък е от ключово значение техните доклади да се гласуват от СЕМ, който им се води работодател. След това обществените медии и контролиращият ги орган напълно забравят принципа за публичност и отчетност. Въпреки че в правилниците за дейността на трите медийни структури фигурират

изрични разпоредби за публичност и прозрачност,

в тяхната практическа дейност такива е доста трудно да се забележат. Държавните субсидии на националната телевизия и националното радио за тази година са съответно 65 млн. и 42 млн. лв. Разходите на СЕМ пък са около 1.5 млн. лв., от които 350 хиляди идват пак от бюджета.  

Към 5 ноември последният качен протокол от заседание на СЕМ на сайта му е отпреди повече от месец. В предишни периоди закъсненията са били още по-големи. С огромни закъснения на сайта на регулатора продължават да се появяват и информационните му бюлетини. Те съдържат статистика за наложените глоби на радиа и телевизии, резултати от съдебните обжалвания, данни за проведените конкурси, искания от оператори за промени в лицензи и регистрации и т.н. В момента последният наличен бюлетин на сайта на СЕМ е от август. От него става ясно, че по време на световното първенство по футбол през юни съветът е наложил глоба от 5000 лв. на БНТ за излъчена реклама на водка преди 10 ч. вечерта, което е нарушение на Закона за здравето. Вижда се и че през първата половина от годината Софийският районен съд е потвърдил предишни решения на СЕМ, с които Нова телевизия и bTV са глобени съответно с 9000 лв. и 6000 лв. за неправомерно удължаване на рекламните блокове извън позволените 12 минути на час. Освен че СЕМ обявява решенията си с огромно закъснение, информацията в тях често е непълна. В протоколите редовно липсват важни приложения и документи, без които е трудно да се разбере защо регулаторът взема това, а не друго решение. В стенограмите често може да се видят и

забележки на членове на СЕМ, че изказванията им се предават непълно

Преди време дори се стигна до официално искане членовете да подписват всеки лист от протокола, преди той да бъде публикуван.           

В БНТ положението с отчетността и публичността е още по-плачевно. Генералният директор Константин Каменаров не е качил на сайта на телевизията доклада си за периода от март до август т.г., съвпадащ с края на първата година от управлението. Същият бе обсъден и приет от СЕМ на 4 септември. Така зрителите продължават да не могат да прочетат дали ръководство на БНТ е успяло да увеличи рекламните приходи на телевизията, каквито цели си бе поставило в началото на мандата. Неясно е и какво е направило то за привличане на по-голяма младежка аудитория, което бе друга задача. Не е ясно и какъв е ефектът от кадровите и програмните промени, които Каменаров направи досега, и дали те са довели до увеличаване, или пък до намаляване на аудиторията и общественото доверие в БНТ.    

От месеци управителният съвет на БНТ не е публикувал темите, с които се е занимавал, както и какви решения е взел. Според правилника за дейността му УС „определя кои от решенията да бъдат огласявани и публикувани и в официалната интернет страница на БНТ за сведение”, като в същото време е записано и че „решенията се обявяват и на официалната страница на БНТ при спазване на принципите и на процедурите на този правилник”. Обявяването на решенията на УС обаче спира в началото на април. Така едно от последните неща, които се знаят за събитията в обществената медия, е, че ръководството е приело концепцията за отразяването на световното първенство по футбол на отдавна уволнения шеф на спорта Методи Манченко.

Липсва обаче каквато и да е информация по какви критерии

УС е определил кои нови предавания да се появят в есенната програмна схема на телевизията, каква е стойността на новите рубрики и т.н.  

Общественият съвет към БНТ или не работи, или свършеното от него не е за показване, личи още от сайта на телевизията. За неговото конституиране бе съобщено още през януари. Оттогава досега там са качени само правилникът за дейността му и една-единствена позиция. С нея се осъждат нападките на лидера на „Атака” Волен Сидеров към водещия на „Вяра и общество” Горан Благоев. В същия период на „Сан Стефано” 29 се случиха и доста други събития, достойни за коментар, по които реакция от Обществения съвет няма, например средният пръст на програмния директор на БНТ1 Емил Кошлуков към протестиращите срещу застрояването на Пирин, нападките му срещу екипа на „Още от деня с култура” и т.н.

Прозрачността и отчетността на БНР не са на по-високо ниво. И в правилника на неговото ръководство е записано, че то се ръководи от „изискванията за прозрачност и публичен контрол”. Дори фигурира специална точка, че „водещи принципи в работата на УС са публичност на вземаните решения и прозрачност на финансовата политика”. В същото време обаче на сайта на радиото няма нито едно публикувано решение през тази година. Не е ясно дали управителният съвет се събира, по какви проблеми заседава и какви решения взима. Липсва и каквато и да е информация какво е работил Общественият съвет на БНР.