Говоренето на няколко езика винаги е било културно и социално обогатяващо, но ново изследване разкрива неочаквана допълнителна полза – то може да ни помогне да живеем по-дълго.

Учени анализирали данни от над 80 000 души на възраст между 51 и 90 години от 27 европейски държави, за да проверят дали темпът, с който остаряват, е по-бърз или по-бавен от очакваното спрямо здравословното им състояние и начина им на живот.

Резултатите, публикувани в списание Nature, показват, че хората, които говорят само един език, имат по-висок риск от ускорено стареене – т.е. тяхната биологична възраст е по-висока от хронологичната, което ги излага на повишен риск от заболявания, свързани с възрастта, предава БГНЕС.

За разлика от тях, многоезичните европейци са средно два пъти по-малко склонни към ускорено стареене. Оказва се, че всеки допълнителен език има измерим защитен ефект – колкото повече езици човек владее, толкова по-бавно старее, независимо от социалните, икономическите или политическите различия между хората.

„Всеки допълнителен език осигурява измерима защита“, казва Агустин Ибанес, учен от Trinity College Dublin и съавтор на изследването „Това е ясен сигнал, че ежедневната умствена активност – като използването на няколко езика – може да влияе върху биологичния темп на стареене“.

Докато предишни проучвания свързваха билингвизма с по-бавно когнитивно стареене, те обхващаха по-малки групи хора. Новото изследване, базирано на големи популационни данни, предлага много по-широка картина на това как многоезичието влияе положително върху общото здраве и процесите на стареене.

„Говоренето на няколко езика непрекъснато тренира различни системи на мозъка. То изисква управление на вниманието, потискане на смущаващи стимули и превключване между различни езикови правила – все процеси, които укрепват невронните мрежи, отслабващи с възрастта“, добави Ибанес. 

Освен това, според него, многоезичието носи и емоционални ползи – чрез по-здрави социални връзки и по-силно чувство за идентичност:
„Многоезичието насърчава социалната свързаност, културната принадлежност и вероятно по-добрата емоционална регулация. Тези преживявания намаляват стреса и подкрепят сърдечносъдовото, метаболитното и имунното здраве. Следователно механизмът е многопластов – биологичен, невронен, когнитивен и социален.“

Според данни на ЕС около 75% от хората в трудоспособна възраст говорят повече от един език, като северните страни са водещи по билингвизъм, а южна Европа изостава. Във Великобритания изучаването на чужди езици отбелязва рязък спад – през 2024 г. едва 2,97% от зрелостните изпити (A-levels) са били по съвременни чужди езици, показва доклад на Higher Education Policy Institute.

Ибанес изразява надежда, че резултатите ще насърчат многоезичното образование за всички възрасти, не само заради потенциалните здравни ползи, но и заради социалните – особено на фона на нарастващата изолация и самота.

„В училищата ранното и последователно изучаване на езици може да изгради дългосрочна когнитивна и емоционална устойчивост.
При възрастните, чрез образователни и общностни програми, поддържането на билингвизъм може да насърчи приобщаването, креативността и благополучието“, каза той.

От гледна точка на общественото здраве, обучението по езици може да се превърне в ефективна и евтина стратегия за превенция на някои заболявания, свързани с възрастта.

„Здравните системи все повече признават, че социалните и културните фактори влияят върху процесите на стареене, и езикът вече трябва да бъде част от този разговор“, подчертава Ибанес.
„Нашите резултати показват, че ученето на езици е не само културен, но и биомедицински процес“.