Медия без
политическа реклама

5 истории на радиоводещия Красимир Москов

Той се спасява от бой благодарение на името си и с шега проваля новинарска емисия

Личен архив
Красимир Москов в студиото на Z rock.

Всеки делничен ден от 14 ч. в ефира на радио Z Rock той отмъква слушателите за 4 часа с качествена музика. В понеделник, сряда и петък от 20 ч. пък пуска в "Часът на различния избор" нови албуми, които наистина не могат да бъдат чути другаде. Освен това в поне 2-3 вечери от седмицата има тематични музикални сетове в "по-добрите заведения" в София, водещ е и на куиз вечери. Това са само част от активностите на Красимир Москов. Той е познат също от предаванията "Рок енд гол" по вече бившето радио "Гонг", "5400" по TV7 и "Срещу новините" по БНТ, като в националната телевизия е гост водещ в рубриката "Денят започва с култура".



1. "Левски" бие, Петрич пее - C'est la vie

В края на 90-те, когато бях студент, ходех на всеки домакински мач на "Левски". По онова време имаше два отбора във футболния елит, за които се говореше, че имат агитки, които винаги идват с чалга оркестър на стадиона, на който техният тим гостува, и става много шармантно. Това бяха агитките на "Литекс" и "Беласица". До един момент само бях чувал за това, докато на един мач от турнира за Купата на България не се сблъсках лично. Тогава "Левски" играеше на националния стадион "Васил Левски" и в мач-реванш срещу "Беласица" гостите наистина дойдоха с оркестър от тъмно оцветени петричани, които започнаха още от първата минута да свирят някакви умопомрачителни чалгии. Изумлението беше изключително, защото ти само си чувал за това, но когато го видиш пред очите си, е съвсем различно. Още след 10-ата минута цялата публика на "Левски" започна да обвинява хората от Петрич, че са неграждани, ама така, доста силно им викаше. Мачът започна лека-полека да върви към победа на "Левски", резултатът стигна 4:0, но онези продължиха да свирят, без да спират и за минутка. И съответно обвиненията, че са неграждани, станаха много силни и шумни. Мачът свърши и се прибрах вкъщи още шокиран. Но по-интересното беше няколко дни по-късно, когато прочетох, че някакъв френски журналист на свободна практика присъствал на мача и написал репортаж за френско издание, казвайки че за първи път през живота си присъства на подобен футболен празник. Той описва как отборът на гостите пада с 0:4, а публиката на домакините ги окуражава през целия мач с викове: "Се ля ви! Се ля ви".



2. Коментатор призори

В края на 2004 г. се бях прибрал от Америка след половин година живот там, за да търся някакво бъдеще в България след 17 години образование, което в Щатите за съжаление нямаше как да ми се признае. След обявен конкурс в радио "Гонг" решиха да ме вземат там. По това време още може да се каже, че бях млад, и с приятелите ми от детство имахме навика да излизаме в почивните вечери и да се прибираме при изгрев слънце. По онова време заведението "Строежа" беше още в Студентски град и се радваше на огромна популярност и посещаемост. Една сутрин с въпросните мои приятели, много сериозно почерпени, някъде около 5.30-6.00 ч. се оказа, че сме сами в заведението, персоналът си е тръгнал, с изключение на охраната, която е застанала в кръг около нас, а ние си доигравахме последните жетони на джаги. Но понеже сме почерпени, не можем да оценим ситуацията, че сме на косъм от тежък побой, и си доиграваме жетоните. В същото време аз, окрилен от факта, че съм в спортното радио на България, коментирам играта, но все едно съм с мегафон. В един момент човекът, който беше шеф на охраната се закашля и ми вика: "Абе, ти да не си син на Томислав Русев?" Отвръщам му: "Не, що?". "Ами много коментираш", обясни ми той. Тогава един от приятелите ми му казва: "Това е Краси от "Гонг". А шефът на охраната възкликва: "Абе, ти ли си, бе?! Абе, ние за една бройка тук щяхме да ви смачкаме от бой, бе!" След което извика другите от охраната и им каза: "Я им сипете на тия по още едно, за да продължат да играят, а той да коментира тука!" После станахме доста близки с него, даже сега се виждаме и всеки път той още отдалеч ми вика: "Ей, Краси, Краси. Помниш ли, когато се запознахме, как за една бройка не те пребих?"



3. Силата на убеждаващата реклама

През 2011 г., вече като част от Z Rock, с 5-годишен стаж зад гърба си, по покана на световноизвестна марка уиски група журналисти, които не се познавахме дотогава помежду си - хора от печатни медии, главни редактори на списания, водещи в радиа, съдържатели на столични клубове, около дузина души, се събрахме в един микробус и тръгнахме към един от най-големите музикални фестивали в Европа - "Зигет" в Будапеща. Уговорката бе, че по средата на феста се връщаме обратно, за да отидем на "Спирит оф Бургас". Пътуването започна в 6 сутринта от София и 10 часа по-късно, след 6-7 литрови бутилки уиски се впуснахме в приключението "Зигет". Гледахме наистина страхотни концерти - Принс, "Касейбиън", "Моторхед", "Интерпол", "Дъ Кемикъл брадърс" и много други. Но на официалния обяд по покана на организаторите имах доста интересна случка. Бяхме в един от най-хубавите ресторанти в цяла Будапеща, а според хората, които работят там - безспорно най-хубавият. Той е в Буда, на високо, с панорамна гледка към града, целият от камък, огромен. Както си му е редът, отвън има цигански оркестър, който свири чардаш, ама като за световно - само като ги видиш, им даваш "Грами", без въобще да ги коментираш. Сервитьорите, които бяха изключително добре тренирани и образовани, ни питат какво искаме. Аз им обяснявам, че навсякъде, където ходя, искам да пробвам традиционните ястия, след което ги питам какво традиционно ще ми предложат. Започнахме с гурме порции риба, преминахме през всички разновидности на гулаша, пробвахме всичките им салати. Питах ги: "Какво пиете тук?". Те ми казаха: "Ами правим палинка". След кратък спор, в който се опитах да ги убедя, че палинката не е твърде унгарска, те ме навиха да я пробвам. След десерта реших да закотвя с една бира. Извиках един сервитьор и му казах: "Каква унгарска бира ще ми препоръчате?" А той изключително дискретно се наведе леко към мен и отвърна: "Господине, защо да пиете унгарска бира, като сервираме белгийска?!" До ден днешен това е най-добрата реклама на бира, която някой някога ми е правил. Дотогава не подозирах колко хубава бира правят белгийците, но оттогава, от 2011 г., вече ми е в топ листата.



4. Когато концертът пропада, звездите слизат при теб

През 2012 г., пак като част от екипа на Z Rock, пътуваме към Букурещ. Току-що си бях купил кола и това ми беше първото излизане от София. Доста безразсъдно, между другото, защото аз тогава изобщо не можех да шофирам, но - отиваме в Румъния, за да гледаме някакъв фестивал, на който трябва да свирят "Дъ Стоун Роузис", една от най-любимите ми групи. Другите изпълнители въобще не ме интересуват, не отиваме за тях, отиваме за "Дъ Стоун Роузис"... Първата вечер на феста дори изобщо не излязохме от апартамента на наша приятелка, където изкарахме изключително приятно цялата компания, говорихме си до 6 сутринта. А навън вали, не спира. Какъв ти фестивал, останахме си там. На следващия ден без гид излизаме из центъра с цел да хапнем също нещо традиционно, в случая румънско. Уцелихме най-некадърния ресторант с ужасна храна, за сметка на това скъпа. И в един момент мой колега журналист се обади на един от спътниците ми и съобщи, че втората вечер на фестивала пропада, защото сцената била поддала от излелия се дъжд и "Дъ Стоун Роузис" няма да свирят. Потресът беше пълен - ние си бяхме купили билети за целия фестивал, но отивахме там само заради една-единствена група, пътувахме изключително рисковано, защото аз за първи път излизам с кола от София и накрая се оказва, че "Дъ Стоун Роузис" няма да свирят. Тръгваме покрусени из центъра на Букурещ и на една улица, на която от двете страни са наредени заведения, в далечината виждам двама мои познати, семейство - дамата е от София, кавалерът от Бирмингам. Отивам при тях и директно: "Абе, и вие ли сте тук за злополучния концерт?". Те ми казват: "Да, и ние". Питам ги: "И сега какво ще правим?" А те ми викат: "Между другото, групата е зад нас..." Поглеждам и първото, което виждам, е небезизвестният фронтмен на "Дъ Стоун Роузис" Йън Браун. Без никаква увертюра отивам при него и започвам да водя най-приятелския разговор, който съм водил с музикант през живота си, все едно че сме се познавали винаги. "Ха-ха-ха. Ами сега какво ще правим? Кога ще ви гледаме? Кога ще дойдете пак?" Поговорихме си и за историята на групата. В един момент по улицата се задават музикантите от "Остава" и аз реших да се направя на голям пич и им подвикнах отдалеч: "Ало, "Остава"! Елате тук да ви запозная с Йън Браун". Те в този момент искрено започнаха да треперят от вълнение и първият им въпрос беше: "Ама ти откъде го познаваш?" А аз: "Как бе, от Z Rock. Ние познаваме всички музиканти. Елате тук сега да ви снимам с него и после да разправяте, че съм ви запознал с Йън Браун". Те наистина ми повярваха и ми казаха: "Ама ти наистина ли ги познаваш всичките тези музиканти?" Тогава им признах: "Не, просто сега се срещнахме тук и си споделяме общата мъка, че няма да ги гледаме на сцената." Така де, поне се запознахме с една истинска музикална звезда, снимахме се, поговорихме си, за съжаление не можахме да гледаме концерта. Но някой друг път!



5. Кулинарни новини

Тази случка е от кухнята на Z Rock... Имаме много интересни отношения с нашите новинари. Преди 10-ина години имах навик, когато водя предаване и има емисия новини, моят микрофон винаги да е включен, без да е много професионално от гледна точка на публицистиката. Но в края на краищата сме радио, което залага повече на забавление, отколкото на публицистика. Много често се включвах, а новинарите също така често реагираха. В конкретния случай един от нашите тогавашни новинари - Явор Стаматов (сега в БНР), след края на общо казано сериозните новини стига до вест, в която се съобщава как представител на дипломатическа мисия на европейска държава (не си спомням вече коя) бил отзован от мисията си в някоя африканска държава (също забравих коя), защото се разразил бесен дипломатически скандал. След което става ясно, че въпросният представител на посолството бил хванат с някакви диваци да яде супа от човешки пениси. Аз слушам и запитвам в ефир: "Какво яде???" И Явор ми отвръща: "Ами супа от човешки пениси". А аз му викам: "Курбан, Яворе. На това му се казва курбан." След това емисията спортни новини и прогнозата за времето отпаднаха, защото бяхме на земята, търкаляйки се от смях. На втората минута получих sms от най-добрата ми приятелка: "Идиот, заради теб щях да катастрофирам!"

Ключови думи:

радио, истории