facebook
twitter

Първа страница

Най-високите заплати у нас са в златния Челопеч

Малки индустриални общини като Козлодуй, Раднево и Девня бият София по средни възнаграждения, показва анализ на ИПИ
2704
архив
В златния Челопеч средната заплата е най-висока.

Общината с най-висока средна заплата не е София, нито Пловдив, а е Челопеч. Това разкрива анализ на Института за пазарна икономика. И другите отличници в класацията са малки общини, а столицата е чак на осмо място. Данните ясно показват колко е важна ролята на големите инвестиции. Понякога едно голямо предприятие е локомотив за икономиката и за доходите на цяла община и това се отнася особено за "дребосъците".

Челопеч е начело със средна заплата в размер на 2178 лева. Виновник за това е най-вече концесията за добив на злато тук. Следва Козлодуй - в столицата на българската ядрена енергетика средното възнаграждение е 1790 лв. В Раднево и Гълъбово - средища на въгледобива и енергетиката, заплатите са средно 1657 и 1610 лв. Веднага след тях са Пирдоп - с 1562 лв. (и тук има голяма добивна компания), и Девня - с 1442 лв. средна заплата (общината има силно изразен индустриален профил). Данните, цитирани от ИПИ, са за 2017 г., тъй като резултатите за миналата година по общини още не са налични. 

София се нарежда едва на осмо място със средна заплата от 1433 лв. Това е обяснимо - икономическият профил на столицата е много разнообразен и макар доходите от труд да са сравнително високи, не могат да се мерят с някои малки общини, където огромната част от населението работи в енергетиката или добивната промишленост, коментира анализът. Непосредствено след София е  Панагюрище със средна заплата от 1285 лв. (и тук основната заслуга е на голяма добивна компания). В топ 20 вече са главно общини с развита промишленост, обикновено близо до големия град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, в близост до София, Суворово, Аксаково и Белослав, до Варна и Марица до Пловдив. Всички те са със средна месечна заплата в рамките на 1000-1200 лв. за 2017 г.

 Разликите между Северна и Южна България са значителни. На юг се формират центрове с по-високи заплати около София и Пловдив, а на следващо ниво и около Стара Загора и Бургас. Центрове, които са добре свързани и реално могат да си влияят положително. Към тези големи градове ИПИ прибавя и добивната промишленост в малките общини в Средногорието.

"На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна. Другите примери, като Севлиево и Летница например, са хубави, но те не могат да повлияят в по-голям мащаб. Проблемите в Северозападна България  не са просто наличието на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а липсата на силни икономически центрове, които да си влияят взаимно. Някои от големите градове на север като Плевен всъщност губят хора и не предлагат високи заплати", изтъкват икономистите.  

Но и на юг има проблемни райони - например около Благоевград. В самия Благоевград заплатите не са чак толкова ниски, но положението в съседните по-малки общини е зле. На практика две трети от населението на областта се труди в съседни на големия град общини, където заплащането е сред най-ниските в страната.

 

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

80% от сградите нямат защита срещу мълнии

19.06.2019

Светослав Спасов

1090 15
Българските банки са с най-голям ръст на печалбата в Югоизточна Европа

19.06.2019

Мила Кисьова

729 9
ООН: Населението на България ще е 2 млн. души към края на века

19.06.2019

2722 21

Коментари

protor

Ама Волен и параграфа нали щеше да връщат златото на народа? Още ли се мотат?

Сгугню
снимка на Сгугню

Я виж ти - пък тука, в сий форум, компетентни люде редовно и напоително ни разясняват как, видите ли, в България никаква промишленост нямало било останала.

LeDoyen

В околностите на Челопеч, под връх Свищи Плаз (неизвестно какво значи) има траншеи за добив на злато още от римско време, т.е. тази "промишленост" е  на почти 2000 години. "ДПМ" добива годишно около 300000 унции злато от находището. Това са гарантирани над 400 милиона $. Дават наистина добри заплати на работниците и плащат 700 хил. лв на Челопеч наем за хвостохранилището, но големият въпрос е калко получава държавата ни (бюджета) от  износа на злато и цветни метали за над 2.5 милиарда $ годишно само от "промишлеността" в района? Някъде четох, че концесионните такси за всички добиващи компании у нас са около 100 милиона $. Унизително, нали?!

Влез или се регистрирай за да коментираш

×