Quantcast

Медия без
политическа реклама

Рейтинг 2023: В кои специалности се влиза най-трудно?

Два университета у нас обучават под 100 студенти, показват данните

Илияна Кирилова
С най-висок успех - 5,75 - са приетите първокурсници по информатика в СУ

В последните години рейтингът на университетите се оформи като надежден източник за кандидат-студентите, които могат да се ориентират коя специалност в кой университет какво "влече" след себе си - като реализация, доходи, приложение, безработица и др. Сред любопитните данни, които дава системата, са и къде се влиза най-трудно.

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс за 2022/23 г. в направление медицина - 5,63, показват тазгодишните данни. Следват ги по успех студентите, приети да учат фармация - 5,56, стоматология - 5,53, математика - 5,42, информатика и компютърни науки - 5,36 и ветеринарна медицина - 5,35. С най-нисък успех от училище пък са първокурсниците в направление материали и материалознание - 4,42.

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 година насам, посочва Георги Стойчев от "Отворено общество".

Разбивката по конкретни висши училища показва, че с най-висок успех са приетите първокурсници в направление информатика и компютърни науки в Софийския университет - 5,75, следвани от тези, приети в обществени комуникации и информационни науки в Американския университет и в медицина в Медицинския университет - София (5,72).

Средният успех на първокурсниците, приети в направление металургия, например е 4.47. За сметка на това обаче при завършването си те могат да разчитат на доста добър доход от 3364 лв. По същия начин студентите по проучване и добив на полезни изкопаеми влизат в университета със среден успех от 4.51, но "излизат" с 3342 лв. облагаем доход. 

 

Най-масовите

Направленията с най-много действащи студенти продължават да са същите като през 2022. Това са икономика - с 24 906 студенти, педагогика - 16 900 и медицина - 12 660 - с тази разлика, че през 2023 г. бройките спадат. Най-голямо е намалението на студентите по икономика, които през м.г. са били 28 000, а по-малко - при тези по педагогика и медицина, които м.г. са били съответно около 17 000 и 13 000. Най-малко студенти се обучават по теория на изкуствата - едва 48. 

С най-много действащи студенти може да се похвали Софийският университет - 19 167 студенти, следван от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с 16 226 студенти и УНСС - с 14 358 студенти. В 9-те най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата 1/2 се обучават в останалите 42 висши училища.

 В 13 висши училища у нас студентите са под 1000, а в две от тях броят на обучаваните студенти дори е под 100 души - това са театрален колеж "Любен Гройс" и Европейският политехнически университет - Перник . В частни висши училища учат малко над 11% от студентите у нас, като делът на студентите в тях е най-голям в театрално и филмово изкуство - над 64%, администрация и управление - 42% и теория на изкуствата - 41%.

 

Най-добрите

Софийският университет "Св. Климент Охридски" се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите (м.г. беше лидер в 21 направления). "Той е лидер в 4 от 9-те области на висше образование - педагогически науки, хуманитарни науки, социални и стопански науки, природни и математически науки, т.е. доминацията му не е абсолютна", коментира Стойчев.

Техническият университет-София, както и м.г., е на първо място в 6 професионални направления от общо 9, а Медицинският университет-София вече е лидер не в 4, а във всичките 5 направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места.

Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места - съответно в направленията администрация и управление и икономика (АУБ), растениевъдство и растителна защита (Аграрен), и животновъдство и ветеринарна медицина (Тракийски). Други 14 висши училища оглавяват по една класация. В 10 професионални направления класациите се водят от висши училища извън столицата (м.г. бяха 11), а в 3 професионални направления - от частни висши училища (м.г. бяха 3).

С изключение на направление военно дело, всички останали класациите се оглавяват от висши училища, които са в Южна България като лидерите са концентрирани главно в София, Пловдив, Стара Загора и Благоевград, обърна внимание още Стойчев. По думите му това се дължи не толкова на липсата на университети в Северна България, колкото на дефицита на определени направления. "Ако сте от Северна България и искате да учите ветеринарна медицина, животновъдство, горско стопанство или театрално и филмово изкуство, няма да можете, защото университетите там не предлагат такива специалности", посочи той.

 

 

Ключови думи:

рейтинг, университети

Още по темата