facebook
twitter

Просвета

Некомпетентни журита решават кой да е професор и доцент

Често оценяващите нямат нищо общо с научната специалност, по която се обявява конкурсът, алармират университетски преподаватели
5 666
 Pixabay

Научни журита, които нямат нужната компетентност, напоследък присъждат академичните длъжности "главен асистент", "доцент и "професор". Това води до слаби докторски дисертации, защитени понякога изключително лесно. За това алармираха университетски преподаватели пред "Сега". Не малка причина за това те виждат в приетите през 2018 г. помени в закона за развитие на академичния състав (ЗРАС), въвеждащи национални минимални изисквания, на които вече трябва да отговарят както кандидатите за тези длъжности, така и журитата, които ги оценяват.

Идеята на новите критерии (за брой публикации, монографии, заявки за патентни, участия в конференции и др.) бе с тях да се сложи край на ударното хабилитиране на професори и доценти, развихрило се през последните години след закриването на Висшата атестационна комисия. Оказва се обаче, че вместо да изпишат вежди, промените избождат очи. Открай време минималните критерии са критикувани заради това, че са еднотипни за различните науки, но в редица от тях, като например инженерните, основният резултат не е публикация, а например изделие. Така много учени не могат, незаслужено, да отговорят на тези критерии - в резултат на това съставянето на научни журита се затруднява допълнително, като в тях понастоящем

 

се включват хора, които нямат нищо общо със специалността,

 

в която защитава даденият кандидат. Като се има предвид забавянето, с което се попълва Регистърът на учените (в който следва да са вписани членовете на научните журита) заради недостатъчното експерти, това стеснява и без това ограничения кръг на учените, които са тесни специалисти в дадено професионално направление и могат да дадат компетентна рецензия.

"С въвеждането на изисквания в приложните науки да се покриват критерии, характеристични за фундаменталните науки, се въведоха формални трудности пред академичното израстване на персонала в приложните науки. Поради това, че относително малко хора покриват такива критерии в приложните науки, се затрудни съставянето на професионално компетентни журита и в тях се включват хора, които са от едно и също професионално направление, но съвсем не са от съответната специалност. Това означава, че те имат общ поглед върху съответната тематика, но само общ. Резултатът е значително намаляване на професионалната компетентност на доста журита", казва проф. Камен Веселинов от Института по металознание към БАН, който е бивш ректор на ТУ-София и бивш зам.-министър на образованието. Той признава, че в някои катедри не могат да съставят компетентни журита, има и цели факултети, които са само с едно жури.


За хаоса при даването на академичните длъжности

 

алармира от парламентарната трибуна и депутатът от БСП Светла Бъчварова. През ноемрви м.г. тя сезира просветния министър, че в много научни журита участват нейни колеги, които нямат нищо общо с научната специалност, по която се обявява конкурсът, както и "абсолютно никаква представа от това, което трябва да рецензират или това, което трябва да напишат в становищата". "Най-много един човек да бъде по научната специалност, по която е обявен конкурсът, което означава, че водещото е да намерим човека, който ни е удобен", казва тя, споделяйки, че е притеснена от качеството на рецензиите, които чете, особено в нейното научно направление - животновъдството - в него има 20 специалности, които са коренно различни. Според нея водещо за избора на жури следва да е професионалното направление, в което той работи, докато законът допуска, по нейно мнение неправилно, той да е просто в научната област, която оценява. Затова и проф. Бъчварова апелира когато се формират журитата, да се избират тези кандидати, които имат допир до научната област, в която се защитава. "В противен случай един и същ удобен колега може да бъде жури не в две или три последователни (процедури - бел. ред.), а в много повече, особено ако е външен. И това го има в материалите, които съм разглеждала и са публични", казва тя. Пред "Сега" тя даде пример за жури, съставено от учени в широката област на животновъдството, което обаче е оценявало дисертация в сферата на рибовърдството - доста тясна и специализираба специалност на животоновъството. "Това води до слаби докторски дисретации и

 

по-лесно заемане на длъжностите професор и доцент",

 

категорична е тя.

Отговорът на министър Вълчев е, че принципно е съгласен, подчертавайки обаче, че "нивото на специализация на знания постоянно нараства и невинаги са налични достатъчно на брой учени, които да участват по конкретната специалност в съответното научно жури". Той дава пример с професионално направление „Филология“ - "то е едно, но едно е да си японист, друго е да си арабист, почти няма нищо общо." "Така че това са минимални изисквания, разбира се, висшите училища и научните организации биха могли да ги допълнят, като Законът и Правилникът са отворени за промени", казва той, без друга конкретика, индиректно признавайки за съществуващия проблем.

 

СИГНАЛ

За проблема с липсата на журита загатва и Валентин Николов от ГЕРБ. Той пита министъра възможно ли е в научното жури да има само външни членове, ако в университета няма нито едно хабилитирано лице, което отговаря на минималните критерии. Отговорът на министър Вълчев е положителен - журито е в състав от 7 души, от които поне 3-ма следва да са външни за университета, като няма законово ограничение при недостатъчен брой хабилитрани преподаватели, нужният брой членове на журито да бъдат избирани от регистъра на Националния център за информация и документация.

 

ДАННИ

Министър Вълчев дава и справка за броя на успешно приключилите процедури, която съдържа информация за придобитите научни звания и заетите академични длъжности след 1 ноември 2018 г. В университетите придобитите научни степени са общо 917, от които 886 - „доктор" и 31 - „доктор на науките“. Заетите академични длъжности са общо 672 -  „асистент“ - 170, „главен асистент“ - 241, „доцент“ - 168, „професор“ - 93. В научните организации придобитите научни степени са 117, от които 110 са „доктор“ и 7 - "доктор на науките“. Новите асистенти там са 34, главни асистенти - 56, доцентите - 34, а професорите - 35.

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Проф. Герджиков: Лотарията не може да бъде монопол

26.01.2020

3687
Учени извадиха нови доказателства: идваме от космоса

21.11.2019

1422 4
Утре можем да видим Томичовия псалтир в Археологическия музей

08.10.2019

812 43

Коментари

Nashenec

Проблемът с журитата е много по-сериозен и е преди всичко законов.

1. Дефинираха се области или както се казваха (това са означение в класификатора с 1. , 2., 3., ...), професионални напаправления в тях (напр. 4.1, 4.2, 4.3, ...), но няма дефинирани в правилниците специалности (т.е. 4.3.1, 4.3.2 ). Преди поне имаше класификатор, в който последните две цифри бяха за специалността, но той беше по решение на ВАК и след махането на комисията и той изчезна.

2. Проблемът е с реферирането в специални места - най-общо това са WoS и Scopus. Единствената реална полза от това е увеличаване на тиража на списанията на БАН, които имат рефериране в тези места. Интересното е, че за Техническите науки не е меродавно за научно ниво публикацията в IEEE или IFAC.

3. Журитата са начин за осигуряване на допълнително заплащане на един малък кръг пенсионирани преподаватели, които от "външни" де-факто са "вътрешни" (как да се тълкува човек, който е външен, но участва в 8-10 журита за една година към даден факултет). Това си е вече професия - участник в жури.

4. Глупост е да забраняваш участие в жури на човек, който няма съответната регистрация в НАЦИД (покрил минималните изисквания), но да му разрешаваш да е ръководител на докторант. Как този човек ще ръководи правилно докторанта, като сам не знае какво да направи да покрие минималните изисквания.

5. Още по-глупаво е да допускаш до ръководни и изборни позиции хора, които според закона не покриват изискванията за жури. А с такива е пълно. Ами много ясно е, че те ще правят всичко възможно да няма желание за покриване на изискванията - иначе ще излезе, че те са некадърни.

 

Има и други глупости. Например говори се за научни, научно-приложни и приложни приноси но никъде в закона или в правилника за приложението му те не са дефинирани. НИКЪДЕ ! Разчита се на едни стари критерии на ВАК, ама сега те вече са неадекватни заради голямото количество интердисциплинарни области. Стига се до парадокси на докторски защити в журита едите да откриват 4-5 научни приноса, а другите 2-3 приложни приноса. НЯМА КРИТЕРИИ и никой не иска да ги въвежда.

Една размишляваща

Ще започна с нещо по-разведряващо.

В един от филмите за Индиана Джоунс, май беше в четвъртия, за загадката на кристалния череп,

в началото имаше такъв епизод.

Професорът по археология Джоунс научава, че е уволнен от колежа, в който преподава – в паузите между приключенията си по търсене на свещения Граал, Кивота и сред човекоядски секти-сатрапства на индийския субконтинент.

Уволнен е по искане на комисията, която се занимава с лов на вещици по времето на Хувър и търсенето на 

шпиони-"комунисти" и сред артистите, и сред учените, навсякъде.

 

Джоунс е неговият декан разговарят в деканския кабинет.

 

– Защо не ме защити?, пита проф. Джоунс.

Деканът се оправдава:

– Не можах нищо да направя. Но подадох оставка.

– А как го прие жена ти?

– Със смесица от паника и гордост.

 

***

 

Най-позорното в тази сеч над българските учени и университетски преподаватели, която се развихри след приемането на поправките в Закона за репресиране на академичния състав в Република България/ЗРАСРБ, е, че нито един ректор не прояви смелост и достойнство да подаде оставка в знак на протест и солидарност със своите колеги.

Нито един заместник-ректор, нито един академичен съвет, нито един глас от Съвета на ректорите срещу 

безумието на закона, който с реверсивно действие и със задна дата сегрегира дискриминационно учените

на валидни и инвалидни във фамозните регистри на НАЦИД.

 

Какво раболепие пред мутромилиционерите!

 

Много е хубаво, че в статията се споменава за проблемите и в науките за отглеждането на животните, и в техническите специалности, за да не излезе, че се оплакваме само ние – окаяните хуманитари, които сме имали глупостта да 

пишем книги и да превеждаме основополагащи съчинения на важни мислители на презрения български език.

***

В продължение на 20 години едно малко войнствено лоби от комплексари се бори за въвеждането на унифициращата наукометрия и накрая се пребори.

Резултатите са налице.

Тези данни за приключени процедури, с които завършва статията, са неточни и подвеждащи.

Поне в най-стария наш университет всички приключили процедури, с които се хвали министърчето от трибуната на Народното събрание, са обявени преди приемането на поправките в ЗРАСРБ и публикуването им в ДВ в началото на май 2018 г.

Оттогава има само един благополучно завършил конкурс. Само един!

 

***

На онези, които в продължение на две десетилетия ревяха, че учените и професорите у нас са прекалено много, може да им се отговори само едно:

 

На един народ, на който учените и професорите са му много, нека мутрите и мутресите да са му още повече и да го управляват вековечно!

 

Когато след един месец се стигне до евакуация на град поради липса на вода в него, пак някои ще твърдят, че са ни много учените и професорите.

 

Да са ви още повече мутрите и мутресите, да им се кланяте и да им припадате в краката в университетите с поруганата им автономия, да насърчавате още повече кадровиците от шпицкомандите на най-високоинтелектуалните жълтопаветни партийки да кадруват и да се гаврят с колеги:

 

 – с анонимни доноси на анонимните доносници-експерти в НАЦИД;

– с фанатично прилагане на идиотската наукометрия в хуманитаристиката;

–  с извиненията на подлеците, че "така го иска законът";

 – с оправданията на мерзавците, че "няма понятие "книга" нито в закона, нито в министерския правилник, нито в нашия правилник за прилагането на министерския правилник".

 

Така е, да, в университетите ни вече дори филолозите се срамуват и страхуват да употребяват думата "книга", защото само монографиите били научни трудове.

 

А междувременно Перник ще заприлича на Припят.

 

Но поне в едно нещо управляващите успяха: 

изгавриха се над преподавателската и изследователската колегия у нас, унизиха цялата хуманитарна гилдия. 

 

"Върви, народе възродени..."

cymen

За мойто дисертация трябваше сам да си пиша две от "рецензиите". Зер не всеки от "журито" му се занимава да чете, а и не всеки може да напише грамотно 4-5 страници. Пък за "университетите" в провинцията е още по-зле.

Дежурния

Преподавателски състав във висшите училища през учебната 2018-19: общо 21756 човека

в това число

  - Професори 3416

  - Доценти 6187

  - Асистенти 8548

Отделно са  БАН (към 3000 парчета учени, 413 професора, 902 доцента, 795 гл. асистенти, 421 асистенти) и разни други институти...

?

 

Magi

Сега като гледам какви личности станаха професори  и ми става тъжно. Произвеждат ги на кг.

Влез или се регистрирай за да коментираш