facebook
twitter

Просвета

Каква наука правят българските университети

23 от 37 държавни висши училища подобряват присъствието си в международните научни бази данни
1232
Pixabay
Медицината е сред най-силните направления в българската наука, а МУ-София е безспорният лидер по индекс на цитируемост в международните научни бази данни.

Все повече университети у нас започват да разбират, че съществуването и успешното им бъдеще зависи до голяма степен от развитието им в научното поле. Обнадеждаващо е, че вече трета поредна година продължава напредъкът им в тази област, поне доколкото той се измерва по международните научни бази данни. Рейтингът на вузовете дава пребогата информация по ред показатели, свързани с правенето на наука у нас - от индекса им на цитируемост в Scopus и в Web of Science до броя на обучаваните от тях докторанти. Какво показва изданието за 2018 г.?

 

Нагоре

23 от 37-те държавни университета са повишили своя индекс на цитируемост в базата данни Scopus, който отчита научните публикации на съответния вуз за предходните 5 г., показва анализът на данните от рейтинг 2018 г. По-голямата част от останалите са запазили нивото си от 2017 г., като само три вуза са влошили представянето си. Идентично е положението и с индекса на цитируемост в Web of Science - отново 2/3 от вузовете ни могат да се похвалят с повишен индекс.

Не е изненада, че Софийският университет държи челната позиция сред вузовете у нас по повечето показатели в областта на науката. Впечатляващото тази година е, че най-старият ни университет е успял да отбележи и най-значително подобрение от всички вузове. Индексът му на цитируемост в Scopus се повишава с 12 пункта - от 64 на 76 - нещо, което не е постигал предните години. Увеличението на този индекс през 2017 г. бе от 57 на 64, а през 2016 г. от 53 на 57. Значително е и подобрението на индекса на цитируемост на СУ в Wеb of Science - от 62 на 71. Университетът разполага с най-големия брой докторски програми в страната - 190, отделя най-много средства за научноизследователска дейност - над 16.6 млн. лв., а научните му продукти и услуги отбелязват най-голяма ползваемост от бизнеса - от ниво 0 през 2017 г. до 59 през 2018 г., при обичайно ниво за останалите висши училища между 0.5 и 7.

Медицинският университет в София продължава да бъде вторият различим откъм наука вуз у нас - индексът на негови цитирания в Scopus се повишава от 40 на 43, а в Web of Science - от 32 на забележителните 54 (това е най-високият скок от всички вузове). Докторските му програми се увеличават от 68 на 72, лек ръст има и при средствата, отделяни за научни изследвания - 2.330 млн. лв., както и при ползваемостта на научните му продукти. Другите медицински университети също са в челната десетка по правене на наука. МУ-Пловдив и МУ-Варна си поделят четвъртото място по индекс на цитируемост в базата данни Scopus - 22 (след СУ, МУ-София и ХТМУ), и третото, след СУ и МУ-София, в Web of Science - 25. Докато Медицинският университет във Варна увеличава средствата, заделяни за научноизследователска дейност - от 1.350 млн. на 2.514 млн. лв., то при този в Пловдив има намаление на това перо - от 3.7 млн. на 1.8 млн. лв.

Данните за още няколко университета също заслужават да бъдат отбелязани. Химикотехнологичният университет може да се похвали с индекс на цитируемост в Scopus 25 (при 22 за 2017 г.), и 24 - в Web of Science (при 20 за 2017 г.). Докторските му програми се увеличават от 78 на 84, което е второто най-голямо увеличение след Техническия университет-София, чиито студенти могат да избират между 125 докторски програми (с 13 повече от 2017 г.). И двата технически вуза отбелязват повишаване на средствата за научна дейност - от 1.174 млн. на 1.356 млн. лв. за ХТМУ и от 4.321 млн. на 4.792 млн. лв. за ТУ-София. Също така научните продукти и на двата се радват на двойно по-голяма ползваемост от българските работодатели. ТУ-София определено надминава по този показател Университета по архитектура - ползваемостта на услугите му скача от 14 на 31, докато при УАСГ се повишава от 13 на 23. 

С повишени нива на цитируемост в двете международни бази данни се нареждат още Тракийският университет в Стара Загора (20 в Scopus и 16 в Web Science), Пловдивският университет (съответно нива 19 и 18), Лесотехническият университет (14 и 17), Медицинският университет - Плевен (12 и 13), Бургаският университет "Ас. Златаров" (16 и 13), Университетът по хранителни технологии (14 и 12), УАСГ (12 и 10),  Шуменският университет (11 и 11) и Аграрният университет (11 и 10). От частните университети единствено Нов български университет може да се похвали с що-годе прилични нива на цитируемост в двете бази данни - 15 в Scopus и 12 - в Web of Science.

 

Надолу

 

Малко са университетите, които понижават представянето си. Сред тях са МУ-Плевен, чийто индекс на цитируемост в Scopus спада от 13 на 12, Висшето строително училище "Л. Каравелов" (от 3 на 2) и Великотърновският университет (от 5 на 4). Останалите вузове запазват миналогодишното ниво - като например Икономическия университет - Варна (2), Минногеоложкия университет (9), Националната спортна академия (2), Висшето военноморско училище "Н. Вапцаров" (4) и др. С индекс нула, или без конкретни данни за цитируемост във въпросната база данни, са Академията за музикално и танцово изкуство, Академията на МВР, НАТФИЗ, Националната музикална академия, Националната художествена академия, военната академия "Г. Ст. Раковски", но това е разбираемо поради естеството на техните специалности. С индекс 0 в Scopus, т.е. без нито една научна статия за 2018 г., са и доста от частните университети, като Висшето училище по застраховане и финанси, Колежа по туризъм в Благоевград, Колежа по търговия, мениджмънт и маркетинг в София, Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, Пернишкия университет и Международното висше бизнес училище в Ботевград.

 

Въпрос на пари

 

Като добър знак в последния рейтинг би могъл да се определи фактът, че 2/3 от държавните ни университети са успели да вложат повече средства за научни изследвания. Увеличенията в повечето случаи не са кой знае колко значителни, но все пак са знак за осъзнаване на важността на този компонент за университетското развитие. След Софийския университет, който отделя най-много по тази линия - 16.627 млн. лв., или 879 лв. на студент, се нарежда Техническият университет-София с 4.792 млн. лв. общо, или 512 лв. на студент. И двата университета са успели да повишат и привлечените средства за научна дейност - от 388 на 446 лв. на студент за ТУ-София и от 778 на 822 лв. за СУ. Трети по средства за наука се нарежда УНСС - икономическият вуз е разполагал през 2018 г. с 4.784 млн. лв., т.е. три пъти повече отколкото през 2017 г. Близо троен скок на средствата за наука е постигнало и Висшето военноморско училище "Н. Вапцаров" - от 1.314 млн. на 3.348 млн. лв. Тук е и най-голямото увеличение на привлечените средства на студент - от 483 на 1208 лв., което е повече дори от лидера СУ. Всичките хубави "финансови" новини около вуза обаче не са повлияли изобщо на забележимостта му в международните бази данни. Подобно е положението и с други университети. Стопанската академия в Свищов също е успяла да увеличи тройно средствата си за наука - от 655 000 на 1.782 млн. лв., а индексите му на цитируемост се повишават от 1 на 2.

Данните за пореден път навеждат на извода, че повечето средства не винаги означават по-добра наука. Примерите са предостатъчно. Икономическият университет във Варна е заделил общо 2.332 млн. лв. за научноизследователска дейност, като въпреки това запазва индекса си на цитируемост в Scopus на миналогодишното ниво - 2. За разлика от него, общо средствата за наука във Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" например са 297 000 лв., но пък вузът е успял да увеличи от 5 на 6 индекса си във въпросната база данни. Великотърновският университет дава общо 3.309 млн. лв. за научни изследвания, но пък е понижил индекса си от 5 на 4. За сравнение Аграрният университет в Пловдив е заделил едва 380 000 лв. за наука, но пък нивото му на цитируемост в Scopus е 11. МУ-Пловдив, въпреки понижението на средствата си за изследвания, успява да повиши цитируемостта си доста повече от МУ-Варна, при който има увеличение на това перо. Минногеоложкият университет изпреварва по цитируемост например Русенския университет, въпреки че ръководството му е разпределило по-малко средства за наука - 1.043 млн. лв., при 1.926 млн. лв. за вуза в Русе.

За съжаление, немалко са и университетите, които продължават да заделят символични суми за наука. Сред тях са Висшето строително училище "Л. Каравелов" (16 000 лв. за година), Висшето училище по телекомуникации (25 000 лв.), МУ-Плевен (149 000 лв.), ТУ-Габрово (132 000 лв.) и др.

 

НАУКА

Няколко са направленията, в които българската наука е традиционно силна - химически науки, физически науки, медицина, биологически науки, инженерство. Уви, във всички тях, без медицината, студентите се топят от година на година.

Студентите по физически науки например са намалели и в четирите университета, които предлагат това направление, като общият им брой се е свил от 784 на 652 души. Традиционно лидер в това направление по цитируемост в международните бази данни Scopus и Web of Science е Софийският университет - с индекси съответно 62 и 59. А разликата между него и останалите три университета е внушителна - цитиранията на СУ са около 7 пъти повече от Шуменския, Пловдивския и Югозападния университет. СУ "бие" конкурентите си и по отношение на броя статии в научни списания, документи, цитирани поне веднъж в международните бази данни, съотношение докторанти/студенти, размер на отпусканите стипендии и т.н. Само по един показател, свързан с науката - "участие на студентите в научноизследователска дейност" - най-голямото ни висше училище е изпреварено от два университета. Студентите от Шуменския университет, участвали поне в една научноизследователска дейност, проект, конференция, доклад и др., отбелязват огромен ръст - от 31% през 2016 г. на 61% през 2018 г., а в Пловдивския този дял е 41% за разлика от СУ, където процентът на студентите, участвали в научна дейност, намаляват от 38 на 17%.

Спадът на студентите по химически науки е от 954 на 874 души. В тази област отново най-добър в научната област е СУ. Индексът му на цитируемост в международните бази данни е 29 за Scopus и 27 в Web of Science, докато при останалите 4 вуза, които предлагат подобно обучение - Пловдивския, Бургаския "Ас. Златаров", Шуменския и Югозападния - този индекс е двойно по-нисък - под 13. С няколко обиколки напред СУ води и по отношение на съотношението докторанти към студенти, показващо способностите на висшето училище да мотивира студентите си да се развиват в научната дейност, както и при отпусканите стипендии за обучаваните младежи. И отново по участие на студенти в научна дейност висшето училище отстъпва на Шуменския университет и ЮЗУ, при които делът на занимавалите се с научна дейност е 53%, на Университет "Ас. Златаров" - 51, на Пловдивския университет - 41%. Софийският е на "опашката" - с 40% студенти, участвали в научни дейности. Картината е идентична и по отношение на науката, правена в направление биологически науки.

В областта на медицината студентите навсякъде се увеличават - от 9970 на 10 885 души. Номер едно в това направление по повечето показатели, измерващи научната дейност, е Медицинският университет - София. Индексът му на цитируемост в Scopus е 39, а в Web of Science - 47, докато разликата с втория по тези показатели - СУ, е почти двойна. По отношение на средния брой цитирания на документи в Scopus обаче МУ-Варна поднася изненада - негови статии са цитирани 36 пъти (от 22 през 2017 г.), докато при всички останали вузове, предлагащи обучение по медицина, този брой е под 6. Тракийският университет пък излиза на челно място в 2 класации - със съотношение на студенти към докторанти (10) той изпреварва МУ-София (7.6) и МУ-Варна (7.1), а по студенти, участвали в научни дейности - 71% - е с едни гърди пред МУ-Варна (61%) и СУ (59%). МУ-София води по размер на студентските стипендии - 212 лв., следван от СУ - 203 лв., тракийския университет - 165 лв., МУ-Пловдив - 135 лв., МУ-Плевен - 107 лв. и МУ-Варна - 95 лв.

В областта на общото инженерство и електротехниката най-силни в научно отношение (по индекс на цитируемост в Scopus) остава ХТМУ, следван от Техническия университет - София. По психология на челните места са частният Нов български университет и СУ, по математика и биотехнологии - СУ, а по животновъдство и растениевъдство - Тракийският университет.

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Вълчев очаква закриване на специалности в университетите
Красимир Вълчев: Средната заплата във висшите училища е над 1700 лв.

05.06.2019

901 7
МОН предложи мораториум за разкриването на нови университети

Коментари

SvSophia
снимка на SvSophia

науката, правена в...

Ми кво да му четеш на тоз ценоразпис на частната фирма Ss, освен стилистиката, “правена в...”. 😜

С аферата Сокал да бяха се запознали аФторите на таз статистика. Или поне с миналогодишния скандален експеримент на онези тримцата.

Ку-Ку
снимка на Ку-Ку

"С аферата Сокал да бяха се запознали"

 

Постмодернистките глупотевини, както и другите видове хуманитарното бълбукане,  нямат нищо общо с науката. Наукометрията, при всичките си недостатъци, е приложима само към научните области, тя и затова се нарича "наукометрия", а не "дръндрънметрия".

Влез или се регистрирай за да коментираш

×