facebook
twitter

Просвета

ПРОСВЕТА

Без хуманитарни предмети няма пълноценни специалисти

Да гледаме студентите в очите, а не да им казваме: "Гледайте към екрана, там е написано", казва бившият ректор на Пловдивския университет проф. Никола Балабанов
1881
Снимка: Илия Димитров

Проф. Никола Балабанов е роден през 1937 г. в Пловдив. Завършва физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи като учител в с. Голямо Конаре (сега гр. Съединение). След това печели конкурс в Софийския университет, а половин година по-късно се прехвърля в Пловдив като първия назначен на щат асистент в тогавашния Висш педагогически институт по природо-математически науки, който впоследствие прераства в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. В продължение на 51 години преподава атомна физика в университета. Бил е ректор на висшето училище от 1989 до 1993 г.

.................

- Проф. Балабанов, вие сте физик, а се застъпвате за хуманитарните дисциплини. Защо са толкова важни те?

- Аз отдавна съм обект на внимание от хуманитаристите, филолозите, историците и т.н. Може би защото последните няколко години написах книги, посветени на пловдивските книжовници, като се започне от Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, а отделно много пъти, най-често в нашия вестник на Пловдивския университет, съм писал за въпросите на обучението, в което трябва да бъдат включени и хуманитари, и представители на точните науки. Писал съм статии и съм изнасял доклади за хуманитаризация на физиката и изобщо съм привърженик на това, че хуманитарните науки трябва да имат водещо място в нашето общество. Това го казах и на кръглата маса в хуманитарната гимназия в Пловдив, където обърнах внимание на едно изказване на Айнщайн, което е и мое верую. Той казва: "Достоевски ми дава повече от всеки друг мислител". Много силно изказване! Две-три десетилетия по-рано един друг велик физик, един от основателите на статистическата физика, казва: "Това, което съм, дължа на Шилер". Виждате ли - голям физик, професор, казва, че дължи всичко на Шилер. Всички тези неща аз съм се мъчил, донякъде явно безуспешно, защото не сме я докарали докрай, да преподавам по същия начин и на моите студенти. Но идва откровението на академик Валерий Легасов. Той казва, че днешните инженери и технически гении не стоят на раменете на Толстой и Достоевски, а на раменете на такива техничари, каквито са те. Тази дума "техничари" аз я вземам на въоръжение и казвам: "Не бива да пращаме техничари където и да е!". В нито една област на икономиката, нито в изкуството, нито в политиката, нито в образованието. Защото това е опасно.

- Напоследък имаше напрежение между хуманитарните и професионалните гимназии заради системното стимулиране на приема в професионални паралелки. Работещо ли е това противопоставяне между дисциплините?

- Не, няма противопоставяне. Става дума за интегрален подход между двата вида дисциплини. И нас ни разделят едва ли не стени. Един преподава физика, друг - химия, и като че ли всеки гледа своето здание, а всъщност трябва общо да го строим това здание. Аз не би трябвало от мое ниво да давам оценки, но има едно опасение от хуманитарната гимназия в Пловдив, че може да я закрият, че може да съкратят някои елементи от нейното обучение, т.е. посяга се на хуманитаристиката. Което обаче, без да знам конкретиката, според мен ще бъде грешно.

Аз неслучайно цитирам и самия Менделеев, който е бил не само велик учен, но и майстор преподавател. Той казва, че зданието на науката - а ние това правим пред ученици и студенти - строим наука, се нуждае не само от материал, но и от хармония. Аз смятам, че ние трябва да се грижим за това. Може би най-добрият източник са именно хуманитарните предмети. Те са тези, които ще внесат тази хармония чрез, да речем, въображението. Всички ние трябва да се грижим за това да развиваме въображението на учениците и студентите, защото, пак ще цитирам Айнщайн, който казва: "Въображението е по-важно от знанието". А ние се грижим за знанието, но трябва да прибавим към него и въображението, което ще ни позволи това знание да се прави не само от материали, а и да има и хармония в него. Въобще ние трябва да помислим за едно здраво и гъвкаво образование, което да даде възможност да възпитаваме в нашите студенти и ученици способност да виждат, да чувстват, да разбират, да реагират, да действат в този много бързо развиващ се, усъвършенстващ се и разширяващ се свят. Тях ги чакат трудности във всяко едно отношение и ние трябва да ги подготвим за това. Без хуманитарните предмети няма да можем да създадем такъв пълноценен специалист, какъвто се изисква.

Не казвам, че едното трябва да става за сметка на другото. Преди време написах статия: "Трябва ли филолозите да знаят физика и трябва ли физиците да познават Достоевски?" Смятам, че и едните, и другите трябва да имат основите на двете култури - и на точните науки, и на хуманитарните. Защото иначе ще създаваме само и единствено техничари. За съжаление такава дискусия не се води при нас. Разбира се, хората не са длъжни да обсъждат моите идеи. Аз не отправям обвинение към никого за сегашното състояние на образованието. По-скоро смятам, че и самият аз не съм направил нищо за едно такова обединение. Ами аз можех да предложа на нашите великолепни филолози да четат курсове на физици. Но не го направих и като ректор, и като декан, и няма към кого да отправям обвинения.

- Това ли е рецептата? Съвместни програми и уроци между хуманитаристи и преподаватели по точни науки?

- Да, има възможности. Има свободно избираеми дисциплини във всички факултети. Може да се предложат например на физическия факултет някакви дисциплини по класическа  литература или социални науки, а на филолозите да се предложат фундаменталните идеи на физиката. Защото те наистина трябва да се знаят - че например в техниката не може да има перпетуум-мобиле, вечни двигатели, че има закони за запазване, съвременната наука за строежа на веществото. Всичко това може да се предаде в един популярен и разбираем стил.

В училище открай време си има бариери между всички дисциплини. Трябва да се постараем да бъдат махнати именно тези бариери. Защото от 200-300 г., откак има образование, всеки си гледа своята дисциплина. Като се има предвид, че още Максуел, един велик физик, създател на електродинамиката, казва, че в университетите преобладават цеховите интереси. Т.е. всяка катедра си гледа своите интереси, своя материал. Ето това трябва да се премахне. И в училище също цеховете трябва да се премахнат. Трябва да се сме един общ завод, който да подготвя специалисти. А учителите непременно да преподават интегрално. Това няма да стане изведнъж. Някои учители, като изнасяха докладите си на конференция в Търново, бяха попитани как са се отнесли към тяхното интегрално преподаване директорите. Защото не е въпрос само на инициатива, но и на подкрепа от колегите и ръководството на училището.

- Смятате ли, че е добре профилът на образованието ни да се променя към по-тясна и ранна специализация? На какво трябва да учи училището днес - на тясна специализация, защото имаме нужда от тясно специализирани технически кадри, или на по-обща, широка култура? И има ли изобщо консенсус в обществото по този въпрос?

- Аз съм за широката култура. Разбира се, че имаме достатъчно училища, които дават професионално образование и там ще готвим подобни специалисти. Но смятам, че и там тази широка култура трябва да бъде застъпена, защото иначе ще създаваме само техничари. Това не е предупреждение за някаква напаст, която идва. Това е просто мое мнение, по което бих желал да има обсъждане. Не съм сигурен дали има консенсус по този въпрос, защото много пъти съм го поставял и обсъждал пред обществото. Но би могло да се постави начало на такова обсъждане. И сигурно по-компетентни хора ще вземат отношение.

- Имат ли основания опасенията, че със закриването на хуманитарни паралелки за сметка на технически децата се впрягат в електронна диктатура?

- Според мен има такава опасност, въпреки че такова мнение може да се тълкува едностранчиво. И то именно защото при нас имаме великолепни специалисти по информационни технологии, но има и много други, които, за да минат за модерни учители, започват да имитират такова едно електронно обучение. Имитацията е голяма болест навсякъде. За мен опасността идва именно оттам. Ако всички са добри специалисти, технологиите са полезно средство. Но аз съм на мнение, че преподавателят, класическото преподаване в университетите, лекцията винаги трябва да останат като водещи. Така мисля аз. Трябва да гледаме студентите в очите и да им говорим, а не да им казваме: "Гледайте към екрана, там всичко е написано". Трябва да се внимава много с информационните технологии. Помня една статия от лекар, който казва, че информационните технологии помагат в медицината, но не могат да изместят лекарите. Мисля, че това също се отнася и за преподавателите, те трябва да са фигура номер едно.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Утре можем да видим Томичовия псалтир в Археологическия музей

08.10.2019

746 44
Борисов потвърди ангажимента си за по-високи учителски заплати

05.10.2019

647 21
Софийският университет обяви допълнителен прием за 800 субсидирани от държавата места

26.08.2019

1437 2

Коментари

kroyf14

Поздравления за автора. Този проблем разглежда още Чарлс Пърси Сноу в "За двете култури. И още веднъж за двете култури". Проф. Балабанов като физик добре интегрира хуманитарните и точните науки. Аз също имам разработки по темата. Тази статия роди в мен интересни идеи. 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×