Парламентът гласува едновременно на първо и второ четене за втори път тази година актуализация на държавния бюджет. Този път корекциите са по-скоро технически и не водят до промени в приходната и разходната част.

С 310 млн. лв. се завишава таванът на гаранциите, които държавата може да поеме през годината, като той става 1.845 млрд. лв. Това е свързано с ангажиментите на страната ни в създадените на ниво Европейски съюз два фонда в отговор на пандемията от COVID-19 - Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) и Паневропейският гаранционен фонд за смекчаване на икономическия шок от Covid-кризата.

За да участва в инструмента SURE, страната ни трябва да осигури гаранции на стойност малко над 107 милиона евро, а приносът ни към Паневропейски фонд чрез Европейската инвестиционна банка е за 51 милиона евро.

Преди дни по време на обсъжданията в парламентарната бюджетна комисия стана ясно, че правителството смята да тегли заем от фонда SURE 500 млн. евро за финансиране на мярката за запазване на заетостта "60/40".

Актуализацията на бюджета беше гласувана единодушно, без дебати в парламента. Единствено депутатът от БСП Румен Гечев призова правителството да представи пред Брюксел защитими проекти и да се възползва максимално от осигурените финанси.

Инструментът SURE е създаден в отговор на проблемите, възникнали на трудовия пазар след разпространението на пандемията, се посочва в мотивите на законовите промени. Той ще допълва националните мерки, като предоставя финансова подкрепа на държавите-членки за покриване на внезапните увеличения в публичните разходи за запазване на заетостта. Общият бюджет на инструмента е 100 млрд. евро, като финансовата помощ ще се отпуска под формата на заеми. ЕК ще набира средства от финансовите пазари, за да ги предостави впоследствие на държавите-членки, като за целта е необходим ангажимент от държавите-членки за предоставяне на гаранции за риска, поет от ЕС. Размерът на гаранцията на всяка една държава-членка е пропорционален на относителния дял на брутния й национален доход (БНД) в този на ЕС. Максималният размер на ангажимент от България е приблизително 107,5 млн. евро, които отговарят на 0,4 % от БНД на ЕС. Предвижда се държавите-членки да предоставят гаранциите по силата на гаранционно споразумение, сключено с Европейската комисия.

Държавите-членки постигнаха съгласие и за създаване на Паневропейски гаранционен фонд в размер на 25 млрд. евро. Фондът има за цел да предоставя гаранции по операции на ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд, а крайни бенефициенти на финансирането по него ще са микро, малки и средни предприятия, корпорации и публични предприятия, както и услуги в областта на здравеопазването, медицинските изследвания и образованието. Очаква се фондът да мобилизира до 200 млрд. евро допълнителна целева ликвидност и краткосрочна капиталова подкрепа за европейската икономика. Фондът ще се финансира от държавите членки на ЕС, като приносът им ще бъде под формата на неотменими, безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите и свързаните с тях разходи, възникнали в изпълнение на операции, финансирани от ЕИБ и ЕИФ.

Това е втората актуализация на бюджета за тази година, породена от коронавируса. В началото на април основният финансов закон бе коригиран, като приходната част бе намалена с над 2.4 млрд. лв., а разходите увеличени с 1 млрд. лв. за мерки за запазване на заетостта. Така предварително планираният нулев дефицит бе завишен на 3.5 млрд. лв. дефицит. Завишен бе и лимитът на новопоет държавен дълг тази година от първоначално планираните 2.2 млрд. лв. на 10 млрд. лв.