Значителен ръст от 40% на фирмените фалити в страните от Централна и Източна Европа през 2022 г. установи изследване на компанията за застраховане на търговски рискове "Кофас". В България, където процесът на обявяване на несъстоятелност е доста тромав и продължителен, откритите производства по несъстоятелност са с 3% повече от миналата година, но спрямо предковидната 2019 г. ръстът им е с 30%.

Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпява значителни икономически сътресения през последните три години в следствие на пандемията от Covid-19 и войната в Украйна. Тези събития предизвикаха смущения не само в макроикономическите показатели и стоковите пазари, но в ликвидността на плащанията на компаниите, посочват анализаторите от Кофас. Според тях масираните мерки за подкрепа и правни промени също са повлияли негативно на финансовото състояние на фирмите.  

„Въведените правителствени мерки за подкрепа допринесоха за спада на корпоративните несъстоятелности през 2020 г. Това обаче удължи „изкуствено“ живота на възползвалите се дружества и се отрази в драстично повишение на броя фалити. Но това не е всичко – бизнесът е изправен пред множество предизвикателства. Сред тях са високите цени на енергия и суровини, поредицата бързи повишения на лихвените проценти, най-високата инфлация от десетилетия и геополитическата несигурност, в която се намираме“, коментира Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.

"Кофас" изчислява, че в ЦИЕ общият брой производства, изпаднали в несъстоятелност, е нараснал с 39,3% - от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г.

В осем държави през 2022 г. броят на фалитите е по-голям от предходната година, сред които и България. Останалите са Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия. Само четири държави от региона отбелязват понижение по този показател – Чехия, Естония, Словакия и Словения. Най-висок скок на несъстоятелността е отчетен и в Сърбия и Унгария, съответно с +106% и +86%.

Несъстоятелността нараства във всички сектори, показва изследването. Все пак най-пострадали са енергоемките сектори заради скока на цените на суровините, а оттам и от по-високите оперативни разходи. Такива са химическата, металургичната, хартиената, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишлености. Фирмите от тези сектори отчитат по-дълги забавяния на плащанията от средното ниво. 

В търговия на дребно също се наблюдава повишен брой фалити. Причината е високата инфлация, която свива потребителските разходи, и това неминуемо се отразява негативно на компаниите в този сектор.

Производствата по несъстоятелност в България са с 3% повече от предната година - до 536. Заслужава да се отбележи, че процесът по обяваване на нестоятелност у нас е доста и консервативен и продължителен. В сравнение с предковидната 2019 г. броят на фалитите е с близо 30% по-висок, което ясно показва нарастналите рискове в бизнес средата, посочва изследването.

Предупредителни сигнали за негативните тенденции идват и от броя на новорегистрираните фирми и тези в ликвидация, посочват анализаторите от "Кофас". Например броят на новорегистрираните дружества в Българя остава под нивото от предпандемичната 2019 г. Значително по-голям е броят на дружества в ликвидация - за 2022 г. те са 4056, с 8% повече от предната година.

Секторите с най-висок ръст на несъстоятелност за 2022 г. са, свързаните с производството на хартия и хартиени продукти, месо и месни продукти, стъкло и керамика, дърводобив, петрол и горива, посочва изследването на "Кофас".

Хартията, дървесината и петролът страдат от сътресения в доставките - пряк резултат от санкциите срещу Русия. Недостигът и липсата на възможност за бърз заместител са сред причините за намаляване на дейността и фалит. Производството на стъкло и месо пострада косвено от по-високите цени на енергията, чиято дейност е силно свързана с редовни енергийни доставки и има ограничени възможности за реагиране в случай на неочаквани промени. Месопроизводството и месопреработването в частност бяха изложени на нарастващите разходи за храни и фуражи за животните, но също и поради бързо нарастващите транспортни разходи.

От друга страна, секторите с най-нисък ръст на несъстоятелност за 2022 са развлекателните дейности, текстила, мебелите, финансовите услуги, автомобилната индустрия. Общото за всички тях е, че отчетоха тенденция за свръхпредлагане, а прекъсването на пандемичните ограничения се отрази благоприятно на бизнесите в тези сектори. При развлекателните дейности, например, завръщането на дейностите на открито и увеличаването на международния туризъм внесоха голяма доза свеж въздух.

Производството на мебели все още следва растящото строителство на жилища и свързаните с него довършителни работи. В краткосрочен до средносрочен план могат да се очакват промени тук, тъй като обичайно се наблюдава период на разминаване между намалената строителната продукция и забавянето в другите индустрии, от които зависи.

Финансовите услуги набират скорост с нарастването на икономиката и местния финтех сектор.

„Икономическите перспективи остават несигурни. Нашите експерти прогнозират забавяне на инфлацията за идните месеци, но все пак по-голямата част от икономиките в ЦИЕ са изправени пред по-слаб растеж през 2023 г. Нивата на инфлация обаче ще се запазят доста над целта на ЕЦБ. Това ще се отрази в допълнителни повишения на лихвите, което неминуемо ще има отрицателни ефекти върху ликвидността на компаниите при плащанията. Очакваме броят фалирали дружества да продължи да нараства и през 2023 г.“, добавя Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на Кофас в региона на Централна и Източна Европа.