facebook
twitter

Икономика

Банките се обявиха срещу по-голямата защита на длъжниците

Правната комисия в парламента започна обсъждането на промените в ГПК
951
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Данаил Кирилов придвижи промените в ГПК едва след като Брюксел ни заплаши с наказателна процедура.

Банките се обявиха срещу промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се завишава защитата на длъжниците. Поправките са внесени от група депутати начело с председателя на правната комисия Данаил Кирилов и вчера бяха гледани на първо четене в комисията. Техен автор обаче е омбудсманът Мая Манолова, която отдавна се опитва да наложи законови промени.

Управляващите се разбързаха с приемането им едва след като Еврокомисията даде  на България срок до края на март да премахне част от неравноправните текстове. Един от тях е сегашната възможност кредитори безпроблемно да вадят изпълнителен лист срещу длъжници потребители. Брюксел заплаши, че ще сезира Съда на ЕС, а той ще наложи глоба на страната ни.

Асоциацията на банките в България (АББ) се противопоставя най-вече на предвидената с поправките в ГПК възможност длъжникът на всеки етап да може да спре принудителното изпълнение срещу него, т.е. разпродажбата на имуществото му. Новият текст се предлага, тъй като практиката показва, че много често длъжниците не могат да се защитят поради незнание, че срещу тях е заведено дело. Но дори и когато длъжник подаде възражение, примерно за това, че дългът е некоректно изчислен, на практика принудителното изпълнение не може да се спре. Според АББ обаче, ако подаването на обикновена жалба, дори и немотивирана, спира цялата процедура по събирането на просрочения дълг, дори безспорната част от него, това ще забави, усложни и оскъпи събирането на лошите кредити и на практика ще обезсмисли заповедното производство. АББ се обявява и против предложението на правосъдното министерство разпродажбата на имот на длъжник да се спира при представяне на обезпечение до една трета от дълга. Според банковата асоциация това може да доведе до масови злоупотреби с права на длъжници.
Банките все пак подкрепят предвидената възможност съдът да прави служебна проверка за неравноправни клаузи в договорите с клиентите. Промените в ГПК всъщност са насочени не само към по-добра защита на потребителите на банкови кредити, но и към клиентите на фирми за бързи кредити, на мобилни оператори, топлофикации и други търговци на комунални услуги. 
В същото време банките предупреждават, че подобни законови промени ще затрупат съдилищата с още работа, а именно тромавите съдебни процедури били част от критиките за икономически дисбаланси, за които ни критикува Европейката комисия. Според АББ в момента няма законова пречка съдът да следи за неравностойни клаузи в договорите. Съдии обаче твърдят, че нямат такива правомощия в заповедното производство. "Не може само на база на извлечение от сметки да се издава директно изпълнителен лист и да се започне принудително изпълнение срещу длъжника. При това на него му се дава много кратък срок от само 2 седмици за възражение", коментира преди време съдията от Софийския градски съд Константин Кунчев. 

БЕЗ ДЕБАТИ

Без никакви дебати депутатите гласуваха на първо четене в пленарната зала вчера по-големи правомощия на синдиците на КТБ. Те ще могат да продават активи на фалиралата банка с пряко договаряне и без първоначална продажна цена, след като три пъти безуспешно са били предлагани на публична продан. Това предвиждат поредни промени в Закона за банковата несъстоятелност, внесени в парламента от четирима депутати - Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС, шефа на правната комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов и Христиан Митев от "Обединени патриоти".
Официално мотивите им са "максимално попълване на масата на несъстоятелността", но според експерти прозира и намерението да се улесни придобиването на останали апетитни активи от фалиралата банка чрез непрозрачните условия на прякото договаряне. 
С други поправки вносителите предлагат да се премахнат държавните такси, които синдиците дължат при водене на делата, най-вече при оспорването на цесии. За ползването на услугите на т.нар. особени представители ще се плаща по тарифата на Закона за правната помощ, където максималният хонорар е 450 лв. Преди време търговски съдии алармираха, че фалиралата КТБ се източва допълнително с тлъсти адвокатски хонорари на особени представители, които се назначават по решение на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Сумите, които се плащат към момента по тарифата за адвокатските плащания, може да надхвърлят 100 000 лв. 
 


 

Все още няма коментари

Още

Кабинетът прие тарифата за тол таксите

18.12.2019

3071 3
До 250 лева ще е данъкът за стая, наемана от туристи през интернет

18.12.2019

2821 7
КФН отне лиценза на застрахователна компания "Юроамерикан"

17.12.2019

1848 3

Влез или се регистрирай за да коментираш

×