Правителството се притесни, съвсем основателно, от (не)изпълнението на бюджетните приходи, и прибегна до счетоводни еквилибристики - призова банките да внесат преждевременно данъци, за да се позапълни поне част от големия дефицит.
Както вече стана ясно, банките проявиха разбиране и помогнаха със солидна сума - около половин милиард лева.
Най-голяма е лептата на Банка ДСК, установи Еconomic.bg, като се позовава на данни на БНБ. Следващите по принос са Уникредит Булбанк, ОББ, Пощенска и Първа инвестиционна.
Благодарение на авансовите вноски в края на юни финансовият министър Теменужка Петкова отчете "само" 3.3 млрд. лева бюджетен дефицит. Дори и с помощта на банките "дупката" в хазната остава голяма. За сравнение през първата половина на 2024 г. разходите превишаваха приходите с далеч по-скромните 700 млн. лева.
За спасителната операция, с която чрез авансово внасяне на данък печалба за 2026 г. банките подкрепиха тазгодишния бюджет, първи съобщи финансистът Владислав Панев, бивш депутат от ПП-ДБ.
"Държавата е „убедила“ банките да внесат половин милиард предварително, други 500 млн. лв. са платени за текущата година", разкри Панев, позовавайки се на данните на централната банка.
По Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) търговските дружества (каквито са и банките) правят авансови вноски на всеки месец или на тримесечие, изчислени на базата на прогнозираната данъчна печалба за текущата година.
Преди месеци се заговори, че на банките у нас може да бъде наложен "данък свръхпечалба". Такова облагане беше вече въведено в някои държава от ЕС. Сега изглежда правителството и кредитните институции са постигнали съгласие за по-мек вариант - с "ранно" плащане на данък върху печалбата за 2026 г.