След изложбата „Какво помним“ Яра Бубнова – доскорошната директорка на Националната галерия, чийто мандат завърши със скандал заради посещението на руския посланик Елеонора Митрофанова, курира нова групова изложба, посветена на колективната памет. Тя се нарича „Спомени за бъдещето“ и в нея участват визуалните артисти Димитър Солаков, Кирил Прашков, Мария Налбантова и Стефан Николаев. Открива се утре, 19 ноември, от 18.00 до 20.00 часа в галерията на Института за съвременно изкуство на бул. „Васил Левски” 134 (вход от ул. „Екзарх Йосиф”) в София, където работите ще останат в продължение на месец – до 19 декември.
Названието на изложбата съдържа своеобразен призив, отнасящ се към формиране на бъдещите спомени в неразривната верига на минало, настояще и бъдеще. Практически всичко наоколо си има минало и то далеч не винаги е подредено, а е оплетено от противоречиви разкази. Но ако науката история изследва и системно преразказва миналото, изкуството има „правото“ да го създава чрез интерпретации и рефлекси. През цялото си съществуване изкуството повече от всичко друго служи за исторически ресурс, а артефактите прекалено често се приемат за документи. Извън науката черпим най-разнообразни арт данни, разхвърлени из полето на миналото, намирайки в тях отражение на сегашното, и сглобяваме подходящия за нас разказ, към който науката може да има, а може и да няма отношение, коментира кураторът на експозицията Яра Бубнова.
Хана Аренд – германо-американски политически теоретик и философ, още в началото на 60-те предупреждава, че миналото без критичен диалог с настоящето може да се окаже проблематичен ресурс за изграждане на бъдещето. А сега, в статията си „Защо сравняваме настоящето с миналото?“ в сп. Foreign Policy от 30 юни тази година политологът Иван Кръстев и Ленард Бенардо – вицепрезидент на фондация „Отворено общество“, отбелязват, че в настоящата геополитическа реалност визиите за бъдещето са заместени с аналогии от миналото. Мисленето през исторически аналогии се е превърнало в предпочитан начин за справяне с тревогите на настоящето, смятат авторитетите, които Бубнова цитира.
Произведенията в изложбата „Спомени за бъдещето“, някои от които вече имат собствена история, са вид реакция на тези тревожни жалони. Докато политическото настояще спираловидно канонизира миналото, оставяйки засега бъдещето някак отвъд погледа, неясно, непредсказуемо и неочаквано, художниците естествено запълват „паузата“. Те поемат отговорност и създават иронични, метафорични, алегорични свидетелства за нашето сега, когато то ще се превърне в минало, обяснява кураторът.
Ето по няколко думи за включените в изложбата автори.
Димитър Солаков (1987) е завършил Нов български университет. Художникът използва широк набор от техники като фотография, видео, рисунки, картини, 3D принтирани обекти и др. В работата си изследва връзките между природата, урбанизацията и хората, поставени в средата, както и между миналато и неговите интерпретации в настоящето. Много от проектите му се занимават с бъдещето на човешкия вид в условията на климатичните промени, за чийто ефекти хората са пряко отговорни. Участвал е в редица международни изложби в Ню Йорк, Париж, Сидни, Виена, Мадрид и др.
Кирил Прашков (1956) е художник концептуалист, който умело преплита текст, образ и метафора, създавайки произведения, които едновременно разклащат възприятията и активират мисълта. Започва кариерата си в средата на 80-те като график и илюстратор на книги, но бързо се насочва и към нетрадиционни форми на изкуството, експериментира с класически и нови художествени средства. През 90-те придобива международна известност с поетично-ироничните си рисунки, обекти, инсталации и фотографии. В изложбата фигурира неговото емблематично произведение „Говорещи павета“ (1997).
Мария Налбантова (1990) работи в областта на визуалните изкуства, използвайки различни медии и техники: рисунка, колаж, намерени обекти, инсталация и видео. В своята художествена практика тя изследва взаимовръзките между обществото и заобикалящата среда, често с фокус върху конкретно място и неговия исторически, политически и социален контекст. Създава спекулативни реалности, в които действителни истории, факти и интердисциплинарни изследвания се преплитат с фикция и съвременни митологии. Нейни творби са включени в колекциите на СГХГ, Китайската международна културна асоциация, колекцията за съвременно изкуство на Европейския парламент, както и в различни частни сбирки.
Стефан Николаев (1970) принадлежи едновременно на френската и на българската художествена сцена. Между 1989 и 1994-та учи в Академията за изящни изкуства в Париж. Прави и едногодишен учебен обмен в Winchester School of Art към университета в Уинчестър, където реализира самостоятелна изложба Running with the King. Създава във френската столица галерията Glassbox. „Балкантон“ (по името на българската държавна звукозаписна компания, разпространявала и български версии на световни поп хитове) е наименованието на първата му самостоятелна експозиция в България (2004). В неговите скулптури и видео често присъстват оспорвани теми и обекти като цигари, дим, огромна бронзова запалка, представена на 52-рото Венецианско биенале и т.н.
„Спомени за бъдещето“ е трета изложба от проекта „Паралакс акция. Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме? И защо няма да се върнем там, откъдето сме“ в контекста на 30-годишнината от основаването на Институт за съвременно изкуство – София. Събитията от проекта се финансират от Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване 2024“.
