Симпатичният испански драматург Хосе Варлета беше гост на двете премиерни представления на своята пиеса „Светици и перверзници“ в нашия Сатиричен театър преди седмица и остана очарован от видяното. И не без причина…

Неговата „зловеща“ криминална комедия, създадена преди 3 години, ни въвежда в свят, който към днешна дата не познаваме особено – света на една изолирана католическа обител. Но пък той ни напомня за друг, който добре познаваме – този на романите на Конан Дойл и Агата Кристи и екранизациите по тях. „Светици и перверзници“ на Варлета е остроумна пародия на възможен сюжет на някой от двамата прочути британци, в който инспектор и неговият помощник разследват престъпление в хипотетична затворена общност.

В спектакъла на режисьора Николай Младенов инспектор Джеферсън и сержант Боб (актьорите Мартин Каров и Боян Арсов) са гротескни проекции на детектив Еркюл Поаро и капитан Хейстингс (по Агата Кристи), които пък са по-млади „колеги“ на Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Но, както по традиция се случва в комедиите, двамата не са точно свръх надарени с ум бръснач и логика убиец.

Колоритният тандем е тайно изпратен (от кого?!) в девически манастир, за да разследва дискретно мистериозното убийство на сестра Катрин Уелстоун – роднина на влиятелен британски благородник. Много скоро става ясно, че никой нито е влизал нито е излизал от богоугодното място, освен четирите му обитателки. Следователно убиецът е все още вътре…

Дотук нищо нечувано. Оттук обаче започват четири „арии“ на четири великолепни актриси, а след това убийствен квинтет: монахините, които инспекторът ще разпита първо една след друга, а след това ще им устрои обща очна ставка. Всяка от тях е виртуоз в своята партия…

Майката игуменка на Йорданка Стефанова е привидно праведна, но всъщност доста зла женица, която гледа да „натопи“ посестримите си при всеки удобен случай, да намекне за непозволени връзки, да удря „ругателно“ с бастуна, който уж помага на болните й колене… Сестра Симонети, чието име инспектор Джеферсън все бърка (това ще му е номерът и с другите), явно е имала пъстър живот, търкалял я из много земи. Целомъдрието й е единствено изкушено от…красотата на Христос – богохулно „плътска“ страст, която се фиксира в плочките на корема на светията. Стефанова е майсторка в изобразяването на привидно хрисими, но спотаено страстни и коварни натури.

След нея е сестра Урсури на Ана Вълчанова: мъжкарана, на която актрисата вдъхва симпатичност и дори чар с отличното си превъплъщение. Без карикатурни имитации на мъжественост тя е „мъжко момиче“ в тази „банална“ роля – жена, която играе мъж в тялото на жена. Зад грубите маниери на онази, чийто дълг е да цепи дърва за обителта, се спотайва чистосърдечна, добра и наранена душа.

Идва ред на Албена Павлова – глухонямата монахиня, „бъбрива“ по свой начин: с натрупване на хиперболизирани жестове и нечленоразделни възгласи, сякаш иска и има да каже много повече, отколкото ограничената словесност й позволява. И това искрено разсмива публиката…

Не може в тая компания да няма и незряща: това е нежната героиня на Полин Лалова: изискана, артистична натура, която се изживява като художник, и то добър, смятайки, че и околните са на това мнение. Разминаването с действителността й носи не само сблъсъци с мебелите, но и по-големи, душевни трусове.

Но такива ли са всъщност тези четири черноризи праведнички? Кои от тях са светици и кои перверзници, или всяка носи у себе си по нещо и от двете, защото прекалената святост също е перверзия, нали? На какво ли не са способни жените, яхнали метлата, когато биват оставени в изолация, самота и скука, намеква авторът…

Свързващото звено между четирите миниатюри е инспекторът на Мартин Каров: героят му непрекъснато бърка имената на събеседничките си и поправя грешките си с още по-големи грешки, за да е смешно в залата (понякога езиковата игра уцелва десетката, друг път просто досажда). Развръзката идва с констатациите на Джеферсън, събрал в абсолютен стил „Агата Кристи“ всички заподозрени в едно помещение. Но и това не е краят, а той може би…няма да звъни като пощальона два пъти… Можем да съжаляваме, че сравнително рядко гледаме на сцената Мартин Каров, защото той е и успешен театрален композитор и очевидно набляга на това поприще – негова е и музиката към спектакъла. А иначе Мартин е актьор с комедиен размах и светло присъствие на сцената, носещо радост на зрителите. Атрактивно му партнира Боян Арсов, както обикновено като навита пружинка.

Черно-бялата сценография, изчистена и аскетична, е на Ванина Цандева, хореографията – на Татяна Янева. Следващите представления на „Светици и перверзници“ са на 8, 24 и 26 февруари в камерна зала „Методи Андонов“ на Сатирата.