Първият музей, посветен на Алековия Бай Ганьо, отвори врати в казанлъшкото село Енина. Негов създател е Румен Сомов - правнук на Ганьо Сомов, вдъхновил Щастливеца за създаването на най-известния български хумористичен персонаж.
Бай Ганьо "...за пръв път се споменава в "До Чикаго и назад", когато Алеко Константинов отива при Айвазина на панаира - там е описано как "стоеше по турски със сини потури бай Ганьо Сомов". А срещата на писателя с него е кратка, но достатъчна, за да го вдъхнови за създаването на хумористичния герой", разказа за БТА наследникът. Това става през 1893 г. На следващата година в списание "Мисъл" излизат първите два разказа за Бай Ганьо, а през 1895-а е факт и книгата за него. Оттам нататък той е събирателен образ на много и различни личности, но първият, който е официално споменат от Алеко, е именно Ганьо Сомов от Енина.
В първата част "Бай Ганьо тръгна по Европа" Алеко Константинов разказва за приключенията на главния герой в различни европейски градове. Авторът сравнява европейските и повлияните от Ориента български нрави. Във втората част се описва политическия и обществен живот в България в края на ХІХ век и участието на Ганьо Балкански в него. Книгата е екранизирана многократно, като най-известната филмова адаптация е с участието на Георги Калоянчев. "Бай Ганьо" е и многократно превеждана в съседните балкански страни, като преди няколко години нашумя гръцкото издание "Барба Ганьос" с Бойко Борисов на корицата.
В музейната сбирка артефактите са много, а разказът върви в различни посоки. Има над 300 книги, свързани с Бай Ганьо и с Алеко Константинов, включително първите издания на "До Чикаго и назад" и "Бай Ганьо" на български и на други езици. В музея е и печатът на българския павилион от изложението в Чикаго – това е "черешката на тортата", защото е голяма рядкост, посочи Румен Сомов. Има и картина на Теню Пиндарев на българския павилион в Чикаго, както и малка колекция на Чудомир с писма, автографи и карикатури на Бай Ганьо. "Със сигурност мога да твърдя, че имам най-голямата колекция в България на медали и значки, свързани с Алеко Константинов - от туристически дружества, през училища и читалища на негово име. Имам и много хубава колекция, посветена на (Георги) Калоянчев с автограф – все пак той в България е образът на Бай Ганьо" разказа още Сомов.
За създаването на къщата музей Румен Сомов работи 11 години, а експонати за него събира от около 20. "Цял живот съм мечтал за това, понеже знам, че съм родственик на прототипа на Бай Ганьо. Живял съм и в Испания, където Дон Кихот е една важна част от символиката на страната, в Чехия пък всяка втора бирария е "Швейк" и всъщност никой по такъв начин не се е "скрил" от хумористичния си герой, както ние, българите“, посочи създателят на музея. И отбеляза, че ние "се раждаме" с Бай Ганьо, дори преди да знаем кой е Алеко Константинов, а след това цял живот казваме, че нямаме нищо общо с него. "Той е сякаш негативен герой, а всъщност не е, просто всеки хумористичен герой е вид подигравка към недъзите на обществото", отбеляза Румен Сомов пред БТА.
Музеят е частен и е създаден изцяло с дарения и доброволен труд. Освен музейна експозиция, в комплекса има още пивница, магазин, както и открита сцена, на която предстои да се организират различни културни прояви. Това е и единственият музей със студио за татуировки. Тук обаче желаещите ще могат да си татуират единствено подкова – за да им напомня за Щастливеца и неговия герой.
След официалното откриване в четвъртък, от вчера всички желаещи могат да разгледат комплекса в село Енина и да се запознаят с експонатите.
