Медия без
политическа реклама

„Предопределените“ знаят датата на смъртта си

Международен екип поставя рядко играна пиеса на Елиас Канети в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора

Днес, 12:53
Екипът репетира - талантливият млад гост-актьор Цветан Пейчев от "Тревожност" е вторият от ляво на дясно.
ДТ Гео Милев - Стара Загора
Екипът репетира - талантливият млад гост-актьор Цветан Пейчев от "Тревожност" е вторият от ляво на дясно.

Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора, подготвя амбициозна премиера за 21 май: „Предопределените“ от Елиас Канети – рядко поставяна пиеса на родения в България нобелов лауреат, която звучи смущаващо актуално днес. След единственото ѝ представяне в България през 2003 г. в Русе – родния град на автора, текстът на Канети оживява в нов прочит от международен творчески екип: режисьор Теодор-Кристиян Попеску, сценограф Сабина Реус, композитор Андрей Райку, художник осветление Кристи Никулеску и хореограф Флавия Джурджу. Преводът е на Венета Пенева, а консултант по текста е д-р Сава Драгунчев.

В спектакълът играят актьорите Цветан Пейчев (гост), познат от ролята на Актьора в сериала на БНТ „Тревожност“, Елена Азалова, Мария Енева, Миленка Сотирова, Мартина Георгиева, Яна Божанин, Симона Жулиянова, Лилия Тихова, Ивелин Керанов, Кристиян Негалов, Тодор Коцев, Цветомир Черкезов, Георги Ганчев, Георги Ножделов и Паоло Лалев (гост).

„Предопределените“ отвежда зрителите в антиутопично общество, което е победило най-древния човешки страх – страха от смъртта. Всеки човек знае датата на своя край още от раждането си. Тя е скрита в малък медальон, който никой друг не трябва да вижда. Светът е спокоен, подреден и лишен от тревога – като изкуствена райска градина, в която хората са се отказали от въпросите, от личното любопитство и от неизвестното. Но под повърхността започва да се прокрадва нещо друго, повдигат завесата от екипа. Природата – потисната, укротена и изтласкана – постепенно се завръща. Чрез фини сценографски, светлинни и звукови детайли спектакълът разкрива как привидно съвършената система започва да се пропуква. Мирът се оказва крехък, а сигурността – форма на доброволен затвор.

Действието в спектакъла се развива през 70-те години – време на привиден социален комфорт и спокойствие. „В първата част се поставя концепцията за щастието в това общество, а във втората част се връщаме към тревожността за нашия собствен живот, в който очакваме да се случи нещо лошо във всеки един момент", споделя режисьорът Теодор-Кристиян Попеску. Според него именно опитът за пълен контрол над живота ражда нова форма на страх. „Да се опитваш да контролираш живота си е много често катастрофа. Трябва да приемем да живеем по най-добрия начин, по който можем. Свободата идва с тази цена да не знаеш кога ще загубиш живота си", казва още Теодор-Кристиян Попеску.

Елиас Канети (1905-1994), роден в Русе и свързан с културните традиции на Австрия, Швейцария и Великобритания, остава една от ключовите фигури на европейския интелектуален модернизъм. В творчеството си той изследва психологията на масите, механизмите на страха и начина, по който властта използва страха от смъртта, за да контролира обществото.

Последвайте ни и в google news бутон