През април в София ще бъде погребано сърцето на големия български актьор Кръстьо Сарафов – събитие със силен символичен заряд, което ще отдаде почит на една от най-ярките личности в историята на българския театър. Решението е взето от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", където то се съхранява от кончината на артиста през 1952 г. досега.
Поводът е 150-годишнината от рождението на Сарафов, която ще бъде отбелязана с поредица от тържествени събития.
В съвременната българска история има още два случая на съхранение на сърцето на известни личности. Това са цар Борис ІІІ и писателят Алеко Константинов. Стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ е открита след промените от 1989 г. и погребана в Рилския манастир, където гробът на българския монарх е бил взривен от комунистите. Сърцето на Алеко с прободната рана се съхранява в къщата-музей в Свищов.
Роден в неврокопското село Либяхово (днес Илинден) през 1876 г., пътят на актьора преминава през Сяр, Солун, Одрин, Санкт Петербург, Варна, Бургас и София. Житейската му съдба е не по-малко интересна от ролите, които създава на сцената. Израснал в многолюдно семейство с десет деца, сред които и брат му Борис Сарафов – виден деец на ВМОРО, Кръстьо Сарафов изгражда своя дом и своя свят в София през 20-те години на ХХ век.
Личният му живот е също толкова пъстър – с четири съпруги, всички актриси, и синове от първия му брак. Завършил драматическа школа в Санкт Петербург със звание "свободен артист", Сарафов дебютира на сцената през 1891 г., а последният му поклон е през 1949 г. В продължение на близо шест десетилетия той създава над 250 роли. Сред най-запомнящите се са Сирано дьо Бержерак от Едмон Ростан, герои от Молиер като Тартюф и Арган, както и Фамусов от творбата на Александър Грибоедов.
Той е сред учредителите на Македонския научен институт (1923) и втори председател на Съюза на артистите в България. От 1951 г. ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (по-късно НАТФИЗ) носи неговото име.
Още по-драматична е съдбата на брат му Борис Сарафов. Роден през 1872 г., той се посвещава на освободителното движение на македонските българи и става една от ключовите фигури във ВМОРО, редом до Гоце Делчев и Даме Груев. Участник в Илинденско-Преображенското въстание, той е убит през 1907 г. На неговата памет посвещават думи и творби личности като Иван Вазов и Симеон Радев.
Народната памет пази колоритни истории за братята. Една от тях разказва как корифеят на българската сцена, желаейки главна роля в постановка на театър "Сълза и смях", получава неочаквана "подкрепа". Става дума за роля в постановката "Иванко – убиецът на Асеня", която директорът Радул Канели му отказва. Актьорът се оплаква на своя брат, който изпраща двама от войводите на ВМОРО да разубедят директора. Единият влиза в кабинета на Канели, разгръща горната си дреха, а на пояса му лъсват кама и револвер. Тогава комитата произнася легендарния въпрос: "Ке го игра ли наш Кръсте царот, или отговорот ке биде да?"
Кръстьо Сарафов получава ролята.
