Описваният от римския географ Клавдий Птолемей град в Родопите Пергамон всъщност е Перперикон. Това обяви пред журналисти в Кърджали днес ръководителят на археологическите разкопки проф. Николай Овчаров, предаде БТА. Това е и най-старото име на скалния град, обясни ученият, уочнявайки, че Пергамон е латинското наименование, а гръцкото му е Пергам.
Античен град Пергам в областта Еолия (днешна Турция) – столица на Пергамското царство в елинистичната епоха и верен съюзник на Римската империя, обаче от хилядолетия е описан от историците, споменава се дори още в Библията (в книга Откровение, глава 1, стих 11). Пергам се е наричала и цитаделата на древната Троя.
„Ще попитате: да, ама нали има град с такова име и в Мала Азия? Има, разбира се, и то всъщност означава укрепление на хетско-лувийски език, влязло е и в тракийския език като ороним (топоним, обозначаващ форма от земния релеф, планина – б.р.), смята Овчаров, допълвайки, че още преди двайсетина години е публикувана научна статия по въпроса с хипотеза за името, която днес се потвърждава научно както с мащаба на археологическия обект, така и от нови изследвания на антични географски карти.
По думите на археолога Клавдий Птолемей е живял през II век и пръв е използвал градуси и минути в картите си, приложени към съчинението му „Георгафия“. Проф. Николай Овчаров посочи, че въпросните градуси не отговарят на актуалните, но си имат своя ориентир. А картите на Клавдий Птолемей предизвикват понастоящем огромен интерес, като в Техническия университет в Берлин се работи по тяхното приравняване към днешните. Последното посочено изследване поставя древния Пергамон в Източните Родопи, между Златоград и Кърджали. Античните карти допускат отклонение от 20-30 километра, но според топархеолога това не променя основния извод. „Когато съчетаем археологическите данни с историческите и с това, което последно са открили в тази насока, можем категорично вече да кажем, че старото име на Перперикон е било Пергам или Пергамон“, убеден е той.
„Сега вече знаем, че по-голям град от Перперикон няма да открием никога повече нито в Източните, нито въобще в Родопите“, обобщи проф. Овчаров.
Той припомни и за откритите находки по време на четиримесечните теренни проучвания в скалния град през това археологическо лято, като подчерта, че те са разнообразни и са с широка периодичност – от II до XIV век. Това говори, че градът е имал важно значение в продължение на различни исторически епохи. Сред находките той открои намерения преди броени дни кръст реликварий – „енколпион“, датиран от времето на цар Самуил (X – XI век), с образа на Богородица Оранта. Двете половини на реликвария са намерени с разлика от месец и половина. Първо археолозите са се натъкнали на задната част, а само дни преди края на разкопките – на лицевата половина с изображението на Божията майка. Енколпионите са използвани за съхраняване на свети мощи и други християнски реликви. Открит е и втори такъв, който предстои да бъде отворен, вотивна плочица от II – III век, фибули от IV – V век, гривни, наушиници и апликации.
Не на последно място проф. Николай Овчаров изтъкна, че архитектурно Южният квартал на Перперикон е бил т.нар. гробна улица с мавзолеи и представителни сгради.
