Изложба на големия български художник Владимир Гоев (1925-2013) бе открита в Двореца на пл. „Княз Александър I“ снощи. С нея Националната галерия отбелязва 100 години от рождението на твореца – един от изявените представители на поколението български живописци, утвърдили се през втората половина на ХХ век. Името му е тясно свързано с историята на Националната художествена галерия: той е запомнен като един от успешните й директори с безспорни заслуги за утвърждаването на институцията и развитието на нейните колекции.
Ученик на големия Дечко Узунов, Гоев поема от неговите широта на мазката и търсене на богата, сложна фактура на живописта. За кратко в ранните му платна ще видим тясно придържане към реалистичното виждане, но и опит за излизане от него по линия на по-модерно, синтетично разбиране за пластичната форма, отбелязват организаторите на изложбата.
Като пейзажист Владимир Гоев е определян през 70-те и 80-те години на ХХ век като художник на тихото съзерцание. Познавачите изтъкват „тишината“ в платната му като главен персонаж, внушен със сдържана монохромност, но и с дълбочина на изказа.
В изложбата участват творби от Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и от наследниците на художника. Куратори са новият директор на НГ Анелия Николаева и Иван Милев.
Николаева нарече изложбата на Владимир Гоев знакова. Показаните творби демонстрират някои от добрите практики и образци в живописното наследство на Владимир Гоев, основно в жанра пейзаж, посочи тя. Експозицията включва и избрани примери от неговото портретно творчество. „За мен, а и може би и за други от тук присъстващите, това не е просто събитие, а връзка. Връзка между поколения, обединени oт една и съща култура и съзнание. Хора, които не смятат класиката за нещо архаично, а за представител на истинското“, каза внучката автора, художничката Елза Гоева, цитирана от БТА.
„Като дете често позирах на дядо ми и той успя да ме приобщи към този така неразбираем за някои свят на изкуството. Свят, колкото илюзорен, толкова и истинен в отразяването на другата реалност. Може би именно това негово постижение направи загубата му за мен толкова тежка. Макар и още дете по онова време, аз бях много силно душевно свързана с дядо. Затова съм толкова развълнувана, че част от тази наша връзка днес е наредена за вас в най-хубавата си светлина“, сподели наследницата на Владимир Гоев.
Експозицията може да бъде разгледана до 21 септември.
Владимир Гоев е роден на 28 март 1925 г. в Бургас в семейство на преселници от Костурско. От 1939 до 1944 г. учи в Реалната гимназия в Бургас, където негов класен ръководител е големият бургаски художник и скулптор Петко Задгорски. Именно той го насърчава да продължи да се занимава с рисуване.
През 1952 г. Гоев завършва специалност живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ в класа на проф. Илия Петров, като междувременно учи и при проф. Дечко Узунов. По време на следването си, през 1949 г., получава първото си признание – сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“.
Художникът взема участие в национални и международни изложби; самостоятелни експозиции организира в София през 1962, 1969, 1972 г. и в Унгария през 1972-ра. За 80-ата си годишнина организира юбилейна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев“.
В периода 1975-1985 Гоев заема поста директор на Националната художествена галерия. През 1984 г. е удостоен с наградата за живопис на СБХ „Владимир Димитров-Майстора“.
Съпруга на Владимир Гоев е 96-годишната художничка Елза Гоева, тяхната дъщеря Татяна (Нуша) Гоева (1959-2021) също беше художничка.
