Кулминацията на тържествата по случай 90-годишнината от рождението на големия български бас Никола Гюзелев ще бъде на 17 ноември от 19 часа на сцената на Софийската опера. Тя е домакин заедно с фондация "Никола Гюзелев", а събитието има подкрепата на Министерството на културата, Италианския културен институт и Посолството на Италия в София, както и на Изпълнителната агенция за българите в чужбина към МВнР.
Юбилейната вечер започва с официална част и връчване на шестите Международни награди "Никола Гюзелев"’ за оперно и изобразително изкуство на новите им лауреати – сопраните Красимира Стоянова и Франческа Патане, баритонът Кирил Манолов и диригентът Евелино Пидо, който ще дирижира оркестъра на Софийската опера и балет в този юбилеен концерт.
Програмата в памет на артиста ще продължи с друго музикално събитие в Римската опера, чиято дата ще бъде скоро обявена, съобщи вдовицата Анна Мария Гюзелева.
Възпоменателният календар отдава почит на една от най-авторитетните фигури в международната оперна история, водещ изпълнител в големите оперни театри по света и блестящ интерпретатор на италианския, руския и френския репертоар. Цялата 2026 г. е посветена на поредица от концерти, прожекции, културни срещи, представяния на книги, плочи и картини, на артистични инициативи в България и Италия. Събитие, свързано с годишнината, имаше дори в далечно Торонто, Канада - на 18 май.
Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 г. Започва да пее от съвсем малък. На 11-годишна възраст изпълнява главната роля в оперната постановка "Малкият цигулар" в родния си град. На същата възраст осъзнава, че има и дарба на художник. Когато е на 15, веднъж чува по радиото изпълнение, което отключва интереса към операта: монолога на Борис от операта "Борис Годунов" на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски. През 1951 г. семейството му се премества да живее в София. Никола започва да посещава оперни и театрални спектакли, в училищни концерти изпълнява ролите на княз Игор, Иван Сусанин и тореадора от "Кармен". Не спира и с рисуването: приет е в Художествената академия, специалност "Живопис".
По време на следването си учи и пеене при Цветана Събева и Илия Йосифов и става солист в Ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи. Явява се на конкурс за нови членове на академичния хор "Георги Димитров", където изпълнява ария на Иван Сусанин и печели конкурса. Участва в концерти и фестивали в Москва, Виена, Хелзинки (1962), където е отличен със златен медал като солист. През 1960 г., когато с отличие завършва висшето си художествено образование, му предлагат договор за работа в операта в Берлин и той се подготвя да замине. По това време Гюзелев се среща с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров, като взема решение да остане в България и да учи пеене при него.
През 1960 г. Гюзелев става стажант в Софийската народна опера. Година и половина по-късно дебютира в ролята на Тимур в премиерния спектакъл "Турандот". През 1961 г. става и редовен артист в Народната опера. Следват Миха от "Продадена невеста" и отец Гавраил от операта на Константин Илиев "Боянският майстор". Две години по-късно в ролята на Филип Втори от "Дон Карлос" печели първа награда и златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София. През 1968 г. за пръв път стъпва на сцената на театър "Реджо" в Парма, Италия, където грабва сърцата на публиката с ролята на Атила от едноименната опера на Верди.
Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Япония. Негови партньори на сцената са били Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Елена Образцова, Франко Корели, Джоан Съдърланд, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Катя Ричарели, Грейс Бъмбри, Лео Нучи.
През 1994-1996 г. е официалното начало на неговата педагогическа дейност, когато е директор на Българската академия за култура в Рим на името на Борис Христов и подготвя два курса млади талантливи певци. Никола Гюзелев е Доктор хонорис кауза на БАН, Комендатор на Република Италия, носител на международната Награда "Златен Джузепе Верди" за постижения и принос в белкантото. Почетен гражданин на градовете Павликени и Парма. Умира през 2014 г.
