Медия без
политическа реклама

Държавата най-сетне се заинтригува от килимите на Якоб ван Бейлен

Най-старият документиран български килим и още четири ценни екземпляра бяха показани в Етнографския музей

Днес, 12:42
Част от килимите на Якоб ван Бейлен, изложени това лято на открито в габровското с. Иглика.
Булфото
Част от килимите на Якоб ван Бейлен, изложени това лято на открито в габровското с. Иглика.

Фондация "Български килим" представи пет наскоро придобити старинни килима, за които се смята, че имат значителна стойност като артефакти от българското културно наследство. Те бяха показани на пресконференция в Зимната градина на Княжеския дворец в София, където се помещава Националният етнографски музей към Института по етнология и фолклористика при Българската академия на науките (ИЕФЕМ - БАН).

Поводът е стартиралата процедура за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на колекцията от стари български килими на Якоб ван Бейлен.  

Сред образците, показани на срещата, е и считаният за най-стария документиран български килим от типа Бакамски. Той е открит в частен дом в България след тригодишно търсене от нидерландеца Якоб ван Бейлен. Датиран е от края на XVII век от изследователя от БАН Димитър Станков през 1960 г., но след това следите му се губят. Килимът е преминал през професионално почистване и реставрация, като част от него вече е укрепена с ленена подложка. Разгънат беше пред публиката, докато Ван Бейлен разказваше историята му. "Той не само е най-старият, но е и удивително красив", каза колекционерът.

Останалите четири килима, показани от фондацията, са от Пирот, Чипровци, Котел и региона на Делиормана и датират от XVIII и XIX век. Според д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ – БАН, тези образци илюстрират изключителното майсторство на килимарите от всички български земи.

Вчерашната среща отбеляза и подписването на споразумение за партньорство между Фондация "Български килим" и ИЕФЕМ – БАН. По силата му 81 килима от колекцията ще бъдат проучени и идентифицирани. Заместник-директорът на института Божидар Първанов каза пред БТА, че процесът се очаква да отнеме около една година. Той обясни, че това изследване е част от установената процедура за регистриране на публична колекция.

Д-р Маева отбеляза, че сбирката на Якоб ван Бейлен има не само художествена стойност, но и голямо научно значение и се очаква да допринесе за изследванията в тази област. По думите й някои от експонатите в колекцията са "наистина забележителни".

Ван Бейлен е сред световните колекционери на български килими и има ключова роля в опазването и популяризирането на традициите на килимарството в страната ни. Той организира редица изложби и събития, като е дарил вече 225 килима от личната си колекция на създадената от него Фондация "Български килим". Дългосрочната му цел е да документира и идентифицира българското килимарско наследство, да върне в страната образци, които в момента се намират в частни колекции в чужбина, както и да намери постоянен дом за сбирката си в специализиран музей или галерия. "Не е лесно да мисля какво следва за бъдещето на колекцията, касае се за над 1000 килима. Бъдещата институция не трябва да е в Котел или Чипровци и да бъде посветена само на един вид килими. Колекцията ми е с килими от всички региони. Ако има Национален музей, той не трябва да бъде в София", посочи Якоб ван Бейлен пред БТА.

Придобивките на фондацията, представени вчера, идват от различни източници. Един от килимите е закупен чрез eBay в Чикаго, като последващо проучване проследява произхода му до търговец на антики в Хонконг. Два други са купени от германски колекционери, а четвъртият е придобит от внука на човека, за когото първоначално е бил изтъкан.

Част от килимите ще бъдат показани през октомври и ноември в специална изложба на бакамски килими в Етнографския музей в Пловдив. В изложбата ще участват и експонати от чуждестранни колекции, каза Якоб ван Бейлен. Той добави, че скоро ще пътува до Нидерландия, където ще се срещне с българския посланик и с представители на българската общност, за да обсъдят организиране на изложба на старинни килими в родната му страна.

 

ЧОВЕКЪТ С КИЛИМИТЕ

Якоб ван Бейлен попада в България за пръв път преди повече от 50 години, а 2013 г. живее постоянно във Велико Търново. Той говори езика, чете новини на български, регистриран е като местен жител и е социално ангажиран с проблемите на града. Отдавна е отдаден на българския фолклор и традиции и опитите си да ги популяризира в Западна Европа: над 10 години води групи с чуждестранни туристи у нас; подпомага местните общности в Котел (където се установява първоначално при преместването си през 2007 г.), в Търново и региона; работи като хореограф и продуцент на народна музика, а през 1999 г. основава хор Chubrica в Нидерландия. 

"Доскоро бях по-активен в живия фолклор, бях хореограф в свободното си време. Вече на 75 години не съм толкова хореограф и танцьор, започнах с килимите, когато си купих къща в Котел в съседство с Галатанското училище, където са старите котленски килими. Къщата беше голяма, с осем стаи и много добре запазена, реших, че е добре на всеки дървен под да има хубав котленски килим. Потърсих килими от местните хора и когато научиха, всеки имаше в долапа си и ми предложиха. След пет години във всяка стая имах по няколко килима и се бяха събрали над 50 екземпляра", разказа още Ван Бейлен за началото на хобито си.

Понастоящем в колекцията му има над 1000 килима. Той е и автор на книгата "Разкази в цветове – 350 години българска килимарска традиция" и на специализирани публикации в международни издания. За себе си посочва, че е изучавал математика, философия и логика. Професионално се е занимавал с електронно издателство на правна литература за Парламента в Нидерландия и Европейския съюз. Над 80% от нидерландската си пенсия дава за килими. Няма автомобил.

Последвайте ни и в google news бутон