Медия без
политическа реклама

Берлински художник пресъздава руини в експозиция на три адреса

Клеменс Бер търси пресечната точка между разрушението и реконструкцията

11 Юни 2024
Художникът и негов асистент издигат конструкцията в двора на "Гьоте институт".
Гьоте институт
Художникът и негов асистент издигат конструкцията в двора на "Гьоте институт".

Художникът Клеменс Бер, който живее и работи в Берлин, ще разгърне на три адреса своята първа самостоятелна изложба у нас. Откриването е на 13 юни, четвъртък, в галерия "Пунта" на ул. "Дунав" 13, постепенно преминава към галерия "Поста" (бул. "Дондуков" 34), а след това и в двора на "Гьоте институт" - България. Експозицията "Призрачни хоризонти" може да бъде разгледана до 6 юли, съобщават организаторите.

Отправна точка на работите, инсталациите и обектите, е идеята за руини, не само като останки от нещо отминало, а и като изкуствена структура ("фалшиви руини"), романтизираща миналото. От екипа отбелязват, че при първото си посещение в София художникът е заинтригуван от историята на хотел "Арена ди Сердика" (срещу "Гьоте институт") — шестетажна модерна сграда, построена върху останките на античен римски амфитеатър от III век, открити при изкопите на строежа. "Въпреки протестите на местната общност от археолози и историци, настояващи, че общината трябва да запази останките, хотелът все пак е построен, като част от руините са запазени видими като елемент от архитектурната среда", припомнят те.

Започвайки с тази история, Бер издига в двора на "Гьоте институт" шестметрова скулптура от дърво и различни строителни материали, наподобяваща незавършена симбиоза между модерни елементи и псевдоантични останки. Тя открито се заиграва с темата за "архитектурните интерпретации", опитващи се да прокарат мост между миналото и настоящето. Композицията е издигната върху колони, които не са от камък, а от оребрен PVC материал, използван за покриви на временни конструкции, и стои като цитат, отпращащ към историята на Сердикийския амфитеатър. Този подход е познат още от XVIII век, когато фалшиви руини, наподобяващи останките на антични сгради, са строени в ландшафтните паркове на Западна Европа.

Темата за разрушението и реконструкцията продължава в работите, изложени в галериите "Пунта" и "Поста". Серията обекти — кутии от стъкло и плексиглас — имитират езика на градската среда: провизорно закрити с различни материали счупени прозорци, ремонтирани витрини, временни решения. Пукнатините в стъклото, запечатани със силикон, създават красиви абстрактни рисунки, които освен това поддържат отделните парчета заедно. 

Организаторите разказват, че използването на реставрацията като артистична техника е основна характеристика на тези работи. Подобно на фалшивите руини на Руиненберг до Сан Суси в Потстдам, тези обекти са първоначално изградени в естетика на разпад. Това, което ги предпазва от разруха, е и това, което ги формира. Според Клеменс Бер това, което избираме да съхраним, е това, което избираме да помним.