Има ли начин да се оспори съществуването на едно вече учредено търговско дружество?

К. С., София 

Търговският закон (ТЗ) определя общи положения и правила, на които се подчиняват всички търговски дружества, независимо дали са ООД, акционерни, командитни, събирателни. Сред тях са например, че търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства, че в някои случаи може да са и само от едно лице – например еднолично ООД или пък еднолично АД. Общо е и правилото, че търговските дружества са юридически лица. 

Сред другите общи положения са и тези, че дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър, както и че заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган.

ТЗ предвижда и отговорност за действията на дружеството до вписването. Изрично е записано, че действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили. При извършването на сделките задължително се указва, че дружеството е в процес на учредяване, а лицата, сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения. Когато пък сделката е извършена от учредителите или от упълномощено от тях лице, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество.

И тук се стига до недействителността на учреденото търговско дружество. ТЗ определя, че учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от изрично изброените в закона нарушения. Такова може да е, ако липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма, ако не са спазени някои изисквания при учредяване на акционерно или командитно дружество. Нарушение е и ако "предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави", както и ако учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква. Такива са и ако не е внесена предписаната от закона част от капитала и ако в учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица.

Ако някое от тези нарушения е налице, то всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжния съд по седалището на дружеството да обяви дружеството за недействително. Това обаче може да стане само в едногодишен срок след възникване на дружеството. После взможността за този иск отпада.

Ако искането е заради добрите нрави, заради невнесена част от капитала, както и при проблеми с устава или учредителния акт, то съдът обявява дружеството за недействително, само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.

Ако все пак се стигне до решението на съда за обявяване на дружеството за недействително, то произвежда действие от влизането му в сила. От този момент дружеството се смята прекратено и съдът изпраща решението за вписване в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор.

Ако след това са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, то за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено.