Как, кога и в какви случаи може да се лиши някой от наследство?

К.М., София

Според действащият Закон за наследството (ЗН) всеки "може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество". Така записано, това правило създава впечатление, че безпроблемно всеки може да се разпореди приживе с това, което оставя като наследство. Но това изобщо не е така. Защото веднага и още в следваща разпоредба от ЗН, също толкова изрично се указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". 

Всичко това означава, че от една страна, всеки дееспособен човек - навършил 18 г. и непоставен под запрещение, може приживе и чрез завещание да се разпореди на кого и колко оставя от парите, имотите, колите, земите, картините, телевизорите и всички останали вещи, които притежава. Това може да се преведе и като право да посочи на кого да даде и кого да лиши от наследство. От друга обаче, той е силно ограничен от закона. Защото не може по никакъв начин да завещава имуществото, или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за точно определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг.

Така чл. 28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение или пък чрез завещание. 

Хипотезите тук са много различни и зависят от това колко деца има наследодателят, дали има съпруг, дали има родители, които имат въпросното право на запазена част и на иск за нея.

Не може да се отрече, че всички тези правила имат пряка връзка с възможностите за лишаване от наследство. Защото едно завещание или дарение може да бъде един сравнително елегантен ход в тази посока. Както става ясно обаче, това не важи за запазената част на една група наследници по закон.

Естествено няма никакъв проблем да се направи завещание или дарение и с тях примерно едното дете да бъде лишено от съответната му част. Но след смъртта на завещателя всеки, който е бил лишен от запазената си част, има право на иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния й размер поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част". 

В конкретния случай обаче става дума не как едно лице може да защити правата си на запазена част, а в какви случаи едно лице може да бъде лишено от наследство. 

Законодателят изрично е предвидил няколко хипотези, при които някой дори със запазена по закон част да не я наследи. Това се случва, ако той бъде обявен за недостоен. Законът определя, че такова е лице, което умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тези престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемост или ако е амнистирано. Недостоен да наследява е и човек, който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание освен ако набедяването се преследва с тъжба и такава не е била подадена. Пак може да бъде лишено от наследство лице, което е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Във всички останали случаи наследодател не може да лиши от запазената им част от наследството нито съпруг, нито деца, нито внуци, нито родители.-станали случаи наследодател не може да лиши дете от запазената му част от наследството. Или по-скоро може да го направи със завещание и дарение, но това лесно може да бъде преодоляно с иск и запазената част ще бъде възстановена и дадена на съответния наследник.