Преди френският тим да играе с Грузия в мач от световните квалификации през 2013 г., вестниците публикуваха предварително състава, а Дидие Дешан нападна репортерите, които отразяват националния отбор, и им каза: "Вие знаете всичките ни тайни, но аз също знам някои от вашите." Ако имаше хора, които се наместваха неспокойно в столовете си в онзи ден, причината бе, че за Дешан се знае, че притежава изключителна мрежа за информация около себе си. Той е треньор, готов да влезе в конфронтация, ако пожелае, а освен това използва всяка информация за свое предимство. Той разбира динамиката на френските медии, съперничествата, напрежението, анализира опонента си и е готов със стратегия и в съюзите си, и във враждите.

На световното в Русия 49-годишният треньор постигна рядко футболно безсмъртие и стана едва третият човек, спечелил световната титла и като играч, и като треньор. Преди него подобно нещо постигнаха само двама. Бразилецът Марио Загало успя като футболист през 1958-а и 1962-а и като треньор през 1970-а. Именно Загало водеше Бразилия и на финала през 1998 г., когато Франция спечели с Дешан като капитан. Другият с подобен успех е на Франц Бекенбауер, който бе капитан на ФРГ през 1974 г., а през 1990-а изведе Бундестима до титлата като треньор.

Бекенбауер бе треньор на „Олимпик“ (Марсилия) в сезона след триумфа на Мондиал`90, а точно тогава младият Дешан спечели първата си титла във Франция като халф в тима. Съотборникът му тогава - Ерик Кантона, го нарече „момчето, което носи вода“, но за разлика от Англия, където оценките на Кантона се приемат добре, във Франция и в момента той е приеман за ексцентричен чичко, който изчезна преди години.

Дешан обаче е герой, считан за самоотвержен играч и силен треньор, който възроди националния отбор след провала на световното през 2010-а и загубения четвъртфинал на Евро 2012. Дешан пое отбора именно след това първенство - през юли 2012-а, като наследи бившия си съотборник Лоран Блан. На първото си световно изведе „петлите“ също само до 1/4-финал, но договорът му бе продължен. На домашното Евро 2016 тимът му игра финал и го загуби от Португалия след продължения, а сега спечели световната титла. Трофеят е втори за Франция в последните 20 години, а страната с пълно право може да претендира, че е на футболния връх в тези две десетилетия, защото няма друг отбор с два триумфа (впрочем и още един световен финал - през 2006-а) в тези години.

Не е лошо за държава, която все още може да е безразлична към футбола и чиито фенове не бяха особено много в Русия. Франция произведе още едно поколение като това от 1998 г. Всъщност, сегашното е толкова силно, че Дешан не взе в Русия звезди като Антони Марсиал и Димитри Пайе заради отношението им, а освен това от доста време въобще не поглежда към Карим Бензема заради скандалите, в които нападателят се забърка.

Треньорът даде време на Антоан Гризман да реши бъдещето си на клубно ниво преди световното. Подкрепи Оливие Жиру, въпреки че нападателят завърши без точен удар във вратата на целия Мондиал 2018. Дешан разчиташе на оръжията си, а тимът му продължаваше да играе в консервативен стил и предпочиташе контраатаките, вместо да разгърне целия си талант в атака. След победата срещу Аржентина (4:3) на осминафинала, Дешан бе аплодиран от журналисти на пресконференцията. Макар и да не беше сигурно, че овациите идват от френски журналисти, той каза: "Сега ме аплодирате, но се съмнявахте в мен седмици наред."

След като спечели титлата, стилът на Дешан не трябва да бъде поставян под съмнение. Не беше така след Евро 2016, когато неговият отбор игра прекалено предпазливо срещу не особено добър тим на Португалия (дори и без Роналдо през повечето време от мача) и загуби в продълженията. Той е губил финали и преди. С "Монако", като треньор, от "Порто" на Жозе Моуриньо в Шампионската лига през 2004-а и преди това два с "Ювентус" и един с "Валенсия" като футболист. Но, като цяло, неговата кариера като играч бе блестяща: две титли в Шампионската лига – с "Олимпик" (Марсилия) и с "Ювентус", световна титла през 1998-а и европейската през 2000-ата, 5 клубни трофея в две държави (2 във Франция и 3 в Италия), както и ФА Къп с "Челси" в единствения си сезон в Англия.

Той е баск, роден в Байон, в югозападната част на Франция. Жени се за съпругата си Клод, още когато е млад футболист, и имат един син. Най-силната му професионална връзка е с помощника му Ги Стефан. Двамата имат договори до 2020 г., а воденето на национален отбор пасва на Дешан.

В историята си Франция има много по-велики играчи – Раймон Копа, Мишел Платини, Зинедин Зидан. Но всеки от тях принадлежи към дадена ера. Втората световна титла с Франция означава, че Дешан излиза отвъд границите на онзи отбор през 1998 г. и влиза в сърцата на новото поколение френски фенове. Неговият ментор е Еме Жаке, треньорът през 1998 г., който сега е на 76 и вече се пенсионира. Жаке е съветник на бившия си капитан, когато е нужно, но с успеха срещу Хърватия на финала Дешан се издигна дори над бившия си треньор и вече е човекът, който е направил всичко за Франция.

ХОРАТА В СЯНКА

Един треньор няма как да изведе тима си до триумф сам. Както всички останали, Дешан също има верни хора около себе си - общо 18 души се грижат за отбора, като 10 от тях са пряко свързани с тренировките и мачовете.

На първо място е дясната ръка на Дешан - Ги Стефан, който му е помощник вече 9 години – от 2009 до 2012 в Марсилия, а след това в националния отбор. Стефан е бивш нападател. Бил е помощник в националния тим и преди – в периода 2000-02 г., а освен това е бил треньор на "Лион", "Бордо" и Сенегал.

С важна роля е пресаташето Филип Турнон, който е единственият човек, работил за националния отбор и през 1998 г. 74-годишният Турнон се пенсионира след световното, а на последната пресконференция, която води, Антоан Гризман и Блез Матюиди му благодариха  и обясниха, че той има важна роля в тима.

В треньорския щаб влизат треньорът на вратарите Франк Равио, фитнес треньорът Грегори Дюпон, който прави подробни анализи, включително и каква трябва да е температурата на водата, която играчите пият. Медицинският екип се състои от един лекар – Франк льо Гал, четирима физиотерапевти – Александър Жермен, Кристоф Жофри, Денис Морсел, Гийом Васо, както и остеопатът Жан-Ивес Вандевал.

Останалите вършат по-странични дейности – Филип Брошерю действа по административните дела на тима, Тиери Маржалек, Гийом Биго и Ерик Дюбре създават видеоанализите, Башир Нехар и Арно Бари отговарят за екипите, Мохамед Санхаджи – за охраната, а готвачът Ксавие Русо прави хранителни планове за играчите и готви всичко, което ядат на лагери или по турнири.