Съветът за сигурност на ООН ще проведе в понеделник заседание заради армията на Косово, предаде Нова ТВ като се позовава на информация на ТАСС, цитирана от агенция „Фокус”. Информацията е получена от дипломатически източник.
"Групата западни страни не оспорват важността на свикването на това заседание, но предлагат то да се състои при закрити врати", отбелязва същият източник, като добавя, че не е постигнат консенсус. Заседанието е поискано от Русия и Сърбия "заради създалата се ситуация, след като парламентът в Прищина реши да трансформира Косовските сили за сигурност в армия", противно на Резолюция 1244, която предвижда само присъствието на международни сили в Косово. Според ТАСС сръбският президент Александър Вучич трябва да пътува до Ню Йорк.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутиереш е разтревожен от съобщението на парламента на Косово за приемането на три законопроекта, насочени към създаването на собствена армия, съобщи РИА Новости. Депутатите от самопровъзгласилата се република одобриха в петък пакет от законопроекти за трансформирането на леко въоръжените косовски сили за сигурност в пълноправна армия. Предвижда се въоръжените сили на Прищина да се състоят от пет хиляди военнослужещи и три хиляди резервисти.
Сръбското правителство осъди военната инициатива в Прищина. Министърът на външните работи Ивица Дачич заяви, че Белград ще поиска свикване на Съвета за сигурност на ООН. Сръбският президент Александър Вучич изрази надежда и увереност, че няма да има нов въоръжен конфликт в Косово и че Белград ще положи всички усилия за запазване на мира. В телефонен разговор с генералния секретар на НАТО той е изразил загриженост за плановете на властите на самопровъзгласилата се република да оформи армия, което според него „застрашава опазването на сръбския народ в Косово и сигурността на Сърбия“, а също и мира и стабилността в региона.
Решението на косовските власти бе окуражено от САЩ и подкрепено от Великобритания, а според сръбския президент Александър Вучич и от Германия, допълва БНР.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг не скри разочарованието си от този акт на Прищина. Белград очаквано реагира остро - Вучич обеща да брани косовските сърби, ако армията на косовските албанци дори влезе в техните общини. Русия обвини Прищина, че с подкрепата на Вашингтон нагнетява напрежението и заплашва мира в региона.
Каква е позицията на Европейския съюз и какво може да направи той, за да се запази мирът в региона и така да защити интересите си?
„Аз мисля, че ние никога не можем да имаме съперничество между ЕС и стратегическите партньори на Косово, например САЩ“, каза Наталия Апостолова - специален представител на Европейския съюз в Косово. „И мисля, че това е начинът, по който трябва да се развива бъдещето, както на диалога между Прищина и Белград, така и на развитието на тази най-млада демокрация“, посочи днес тя в интервю за БНР. “САЩ изразиха едно разбиране, това е един нюанс бих казала, за създаване на силите за сигурност в Косово, въпреки че това не противоречи на позицията на генералния секретар на НАТО, просто защото САЩ също са член на НАТО. Генералният секретар говори от името но всички страни-членки“, каза тя и поясни: „Има един нюанс, в който САЩ, които са изключително силно ангажирани с трансформирането на тези сили за сигурност, разбират процеса малко по-положително. Това е един процес, който се развива в не по-малко от 10 годишен период. Това е един процес, който, към момента не говорим изобщо за армия, говорим за сили за сигурност. Мисля, че интересите, поне на САЩ и на страните-членки на ЕС, са в една и съща посока. Ние просто сме поставили като някаква програма за нас създаването на независима и много добре позиционирана малка държава в нашето много близко обкръжение“, каза тя.
Според Апостолова в момента има много непопулярна тенденция. „Цялото медийно и политическо пространство е изпълнено от т.нар. идея за териториална размяна. Според мен това е изключително опасно и неприемливо, имайки предвид, че преговорите за окончателното споразумение трябва да имат много сериозна база“.
Тя коментира и въпроса за радикализацията в поведението на властите в Прищина, както и все по-честите критики на премиера Рамуш Харадинай срещу ЕС. „Доста трудна бе годината за правителството на Рамуш Хардинай, дълоочакваната визова либерализация се забави, поради факта, че изпълнението на всичките условия, 95 бяха, е в, така да се каже, кошницата на Прищина… След като не се случи в сроковете, в които беше обещана, това младо поколение, това младо население стана доста критично към правителството“.
Апостолова изрази увереност, че Прищина и Белград ще се върнат към нормални преговори и към диалог помежду си. „Абсолютно съм убедена, че отново ще влезе в нормалния си ход… И отново двете страни ще се върнат на масата за преговори“, каза тя.
