Унгария и Полша атакуват в Съда на Европейските общности трудно постигнатия миналата година компромис между страните членки за заплащането и осигуряването на работещите зад граница, предаде БГНЕС.
Унгарското правителство съобщи, че е подало жалба до Европейския съд с настояване да бъдат обезсилени дискриминационните текстове в Директивата за командированите работници в ЕС (PWD), одобрена от Европейския парламент през май.
Преди дни Полша също атакува в евросъда промяната в правилата, която ограничава до 12 месеца периода, през който фирмите могат да изпращат работници от държави с ниски заплати в по-богати икономики, без да ги осигуряват с високия размер на социалните осигуровки в приемащите държави.
Директивата за командированите работници бе променена заради западни страни като Франция, Германия и Австрия, които твърдят, че позволява "социален дъмпинг", който създава нелоялна конкуренция на техните пазари на труда. Но сега недоволни са държавите от Източна и Централна Европа, откъдето идват повечето по-евтини работници. България е една от силно засегнатите от реформата, особен в сектора на международните превози. Българските транспортни компании твърдят, че промените ги обричат на фалит, защото ги задължават да плащат западноевропейски заплати и осигуровки на шофьорите, когато правят курсове в по-богатата част от ЕС. Правителството им обеща подкрепа, но няма данни да е последвало примера на бунтарите - Полша и Унгария, и да се е обърнало към Европейския съд.
Правителството на унгарския премиер Виктор Орбан смята, че промените "въвеждат задължения и ограничения, противоречащи на забраната за дискриминация". Варшава също критикува "протекционистичния характер" на новите разпоредби като противоречащи на принципа на свободното движение на работна сила и услуги в рамките на ЕС.
