Технологията за изграждането на проекта АЕЦ „Белене“ е най-съвременната и най-сигурната, заяви каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова в предаването „Здравей, България“ по Нова тв. „Технологията е най-съвременната и най-сигурната. Това са реактори от поколение 3+. Не може и да стане дума за остаряла технология. В никакъв случай това не е стара технология“, категорична беше тя.
„Оборудването, което беше поръчано през 2008 г., в последствие произведено и от 2017 г. докарано на територията на България се съхранява след решение на арбитража“, отбеляза още Петкова. "Към настоящия момент притежаваме оборудване, което е платено, площадка, която е лицензирана, притежаваме и огромна част от документите, свързани с лицензирането на този проект, така че са налице всички предпоставки да бъде направен опит този проект да бъде реализиран на пазарен принцип... Тази площадка е изградена за ядрена централа. Тя притежава цялата необходима инфраструктура”, обясни Петкова и добави, че според последния доклад на БАН площадката е с най-ниския риск от земетресения в цялата страна.
Според министър Петкова "ситуацията днес е много по-различна от тази, която беше през 2012 г. , когато беше взето решение за спиране на проекта. Тогава беше налице и тази финансово-икономическа криза, която не даде възможност за намиране на най-добрия финансов модел за реализация на проекта”.
До броени дни България ще обнародва поканата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене". Петкова подчерта, че към настоящия момент има сериозен инвеститорски интерес към реализацията на проекта. Той е от китайската компания CNNC, която е най-голямата държавна ядрена корпорация в Китай. Заявен е интерес и от „Фрамaтом”, от Корейската хидро-атомна корпорация, „Дженерал електрик” и „Росатом”.
Енергийният министър каза пред Нова тв, че липсващата инфраструктура по трасето за „Турски поток” е 484 км и ще бъде изградена от компресорна станция „Провадия” до българо-сръбската граница. Петкова заяви, че приходите, които ще се реализират от „Турски поток” за година, са над 397 млн. лв., което означава, че до 2039 г. България щяла си възвърне инвестицията в проекта.
