Въвеждането на по-високи данъци на имотите в курортите, които не са основно жилище на собствениците им, не се отдават под наем и не са регистрирани като места за настаняване на туристи, противоречи на Конституцията. Това реши днес единодушно Конституционният съд (КС) и отмени чл. 22 от Закона за местните данъци и такси, съобщава lex.bg
В края на миналата година той беше изменен с преходните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане и от 2019 г. предвижда по-високи данъци за имоти в курортите, включени в специален списък, приет с решение на Министерския съвет от 24 декември 2012 г. Тези по-високи ставки ще се прилагат, когато за съответната година имотите не са били основно жилище на съответния собственик, не са били отдавани под наем и не са били регистрирани като места за настаняване по Закона за туризма.
Преди изменението чл. 22 от ЗМДТ предвиждаше, че данъчната ставка за всички имоти е еднаква – тя се определя от местния общински съвет, но всички следват едни и същи граници, определени в закона – от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка.
От 1 януари 2019 г. обаче за имотите разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в специалния списък на МС, ставката се определя в граници от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка. А за някои други курортни имоти тя е от 4,5 до 6 на хиляда.
„Изключителната компетентност на Народното събрание да установява данъци, във всичките им елементи, относно недвижимите имоти на гражданите, се оказва поделена между парламент и правителство, което е конституционно недопустимо“, заявява КС. И посочва, че без законово посочени критерии, правителството се овластява със свой акт за определяне на курортите от национално и местно значение косвено да предопределя размера на данъка върху недвижими имоти на територията им.
„В списъка, приеман с решение на Министерския съвет, могат да бъдат включени или изключени едни или други курорти по неясни и евентуално субективни, във всички случаи трудно предвидими, критерии. Така смисълът и действието на закона се поставят в зависимост от подзаконов акт, чието естество позволява бързо и/или лесно изменяне, което води до конституционно недопустима правна несигурност. Такава възможност на Министерския съвет да предопределя размера на данъка противоречи на конституционния принцип за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията)“, пише КС.
В решението се посочва още, че като предвижда по-високи ставки, когато имотът не е основно жилище, не е отдаден под наем и не е регистрирани като места за настаняване на туристи, чл. 22 ЗМДТ поставя размера на данъка в зависимост от елементи, неприсъщи на имуществения данък.
