Сградата, където се помещава днес Главното мюфтийство, е била дарена от родолюбив българин за образователни нужди. Използването й от Главното мюфтийство е в нарушение на волята на дарителя – Димитър Станишев, който я дарява за вечни времена на Министерството на образованието, предаде БГНЕС.

Вече цяла седмица една от най-обсъжданите теми в публичното пространство са промените в Закона за вероизповеданията, с които се опрощават всичките им задължения към държавата до 31 декември 2018 г. По данни на финансовото министерство те възлизат общо на 8 267 000 лв., но от тях около 8 млн. лв. са натрупани единствено от Главното мюфтийство. Предложението за данъчната амнистия е на финансовия министър Владислав Горанов, обосновано е само като политическо решение. Тъй като през декември парламентарната комисия по вероизповеданията го отхвърля, в края на януари е внесено от Цветан Цветанов и Мустафа Карадйъ.

Триетажната къща е архитектурен шедьовър в центъра на София и се намира на ъгъла между улиците „Братя Миладинови“, „Пиротска“ и бул. „Стефан Стамболов“, което е на метри от Женския пазар. Някога тя е принадлежа на известния български предприемач Димитър Станишев и неговата съпруга от австрийски произход Луиза. Той е роден през 1861 г. в Галичник, което тогава се намира в границите на Османската империя, а днес е в Северна Македония. Възпитаван от чичо си – българския митрополит Партений Нишавски, до края на живота си Димитър Станишев остава дълбоко съпричастен към съдбата на Македония. Той взема участие в Сръбско-българската война през 1885 г., а по-късно започва работа благоустройственото министерство. През Първата световна война е председател на Спомагателния комитет за прехраната на Галичник и околността.

През 1920 г. той дарява къщата си в София „за вечни времена“ на Министерство на просветата. По някаква причина актът на дарение се оказва незаконосъобразен и след дълга преписка, дарението е прието със Закон от Народното събрание на 18 февруари 1931, обнародван с указ номер 38 на Цар Борис III в брой 282 на Държавен вестник на 20 март 1931 г., показва справка на БГНЕС в архивите.

Волята на Димитър Станишев е да се сформира дарителски фонд, който да подпомага със стипендии бедни ученици и студенти от Македония и Западните покрайнини. Предвидено е раздаването на стипендиите да започне тогава, когато приходите от наеми на къщата достигнат 300 хил. лв., а в различни години наематели са Френско-българската търговска банка, лекарски кабинети и магазини. За този си жест той е награден лично от цар Борис ІІІ.

Дотук свършва положителното в цялата история. Незнайно по какъв начин апетитният имот в центъра на столицата се оказва в ръцете на скандалното дружество „Софийски имоти“. Разследване на „Биволъ“ установи, че през 2001 г. имотът е продаден на Главното мюфтийство за сумата 544 920 лв. Справките показват още, че на няколко пъти сградата е била ипотекирана, залагана и дори запорирана заради действия на собственика.

Тук без отговор остава един важен въпрос – как така къщата на Станишеви от Министерство на образованието се е озовала изведнъж в ръцете на „Софийски имоти“? Освен това е важно да се знае и кой е взел решението да я продаде, защото това е нарушение на дарителската воля, която по същество е неприкосновена.

Тази сутрин в телевизионното интервю на началникът на кабинета на председателя на Висшия мюсюлмански съвет Недим Генджев – Николай Панков, заяви, че Главното мюфтийство има 4700 имота и приход над 30 млн. лв. на година от наеми и ренти.