Въпреки разрастването на болничната мрежа у нас, цели области остават без достъп до ключови изследвания като ядреномагнитен резонанс. По последни данни на НЗОК в седем области няма нито едно лечебно заведение с такава апаратура - Видин, Ловеч, Перник, Разград, Силистра, Софийска област и Ямбол. Тези изследвания се смятат за най-безвредния, точен и бърз метод за прецизна образна диагностика.
Внимание към тези въпроси привлече парламентарен въпрос от народните представители от ПП-ДБ Иван Белчев и Свилен Трифонов до здравния министър д-р Силви Кирилов. Двамата сигнализират, че Силистра всъщност има купена нова апаратура от една година, но тя събира прах, защото няма квалифицирани хора да работят с нея. Месец след въпроса здравният министър все още не е дал отговор.
На хората от града се налага да пътуват до други населени места за извършване на тази процедура, което може да бъде рисково за пациенти със застрашено здраве, посочват депутатите. Те предлагат няколко възможности за решаване на проблема - да се създаде програма за обучение на кадри, които да използват апарата, стимули за задържането им в Силистра или периодични посещения на специалисти от други населени места. Обучението често се прави от специалисти от други европейски страни, показва опитът на други области.
Очаквано, най-голямата концентрация на ЯМР е в София - 29 лечебни заведения предлагат такова изследване. Хората от другите градове също често предпочитат да направят изследването в столицата заради по-надеждното разчитане и диагностика. В Габрово например има два ЯМР, но в социалните мрежи хора се оплакват, че мнозина специалисти отказват да разчитат изследвания от местните кабинети. На второ място по болници с ЯМР е Пловдив - девет лечебни заведения предлагат такова изследване. Трети е Бургас с шест ЯМР. В Плевен има пет апарата, но иначе цяла Северозападна България разчита само на два - по един в Монтана и Враца, като врачанският е съвсем нов - от миналата година.
В любопитна ситуация е Кюстендил. Там областният център все още няма ЯМР, но такава апаратура има в Дупница. Кюстендил вече купи модерен апарат и ремонтира помещенията, в които ще го разположи, като се очаква скоро да пристигне и самата техника. За сметка на това, съседната област Благоевград има цели четири ЯМР - колкото и Варна. Мнозинството области обаче разполагат с по един-два апарата.
През 2023 г. средно за страната са отчетени 78,4 броя на 10 000 здравноосигурени лица, а през 2022 г. – 62,5 броя. Най-висока е стойността на показателя в РЗОК София град (181,5), РЗОК Варна (131,4) и РЗОК Плевен (125,1). Това показват данни в доклада за здравното състояние на гражданите за 2023 г. (те са и най-актуалните). Каква коренна промяна носи достъпът до тази диагностика показва сравнение за РЗОК-Добрич. Там за една година след купуването на нов ЯМР, броят изследвания се е увеличил повече от пет пъти - от 4,7 ЯМР на 10 000 здравноосигурени през 2022 г. на 30,6 през 2023 г.
В България имаше огромен проблем с достъпа до специализираното изследване по линия на здравната каса. За тях се чакаше с месеци, защото се изискваше специалистите в извънболничната помощ да пишат молба до НЗОК, тя да одобри и да върне направлението и чак тогава да се назначи образното изследване. Това принуждаваше хората да си плащат, а цените са доста високи. В началото на миналата година разрешителният режим се премахна и това веднага отпуши изследванията - за първите осем месеца на 2024 г. касата е платила 53 671 изследвания, почти колкото са били през цялата 2023 г.
ПРОЦЕДУРА
ЯМР е високоспециализирано образно изследване, което се назначава от лекар специалист, в случай че е необходимо да бъде диагностицирано заболяване или за проследяване на вече установено заболяване. По принцип здравноосигурените лица би трябвало да платят само потребителска такса за посещение, когато са с направление. Ако обаче за по-добър резултат трябва да се използва контрастно вещество, то се заплаща от пациента. Къде да си направим ЯМР е въпрос на личен избор, посочват от НЗОК в рубриката си "НЗОК за теб". Резултатите се разчитат от лекар със специалност „Образна диагностика“, като пациентът трябва да ги получи след изследването.
