НАСА определи четиримата астронавти за своята мисия „Артемида III“ (Artemis III), която трябва да стартира през 2027 г.

Те няма да кацнат на Луната, а ще полетят до ниска околоземна орбита, където ще се скачат с прототип на лунния апарат в репетиция за предстоящото кацане. Планирано е мисията „Артемида IV“ (Artemis IV) през 2028 г. да изпрати американски астронавти на Луната за първи път от 1972 г. насам.

Какво ще прави мисията „Артемида III“?

„Артемида III“ ще излети с ракетата на НАСА „Спейс Лънч Систем“ (SLS) от космическия център „Кенеди“ във Флорида. Датата на изстрелването все още не е потвърдена.

Четиримата астронавти ще пътуват в капсулата „Орион“ (Orion) — същия космически кораб, използван по време на мисията „Артемида II“ (Artemis II) през април тази година.

За разлика от предходната мисия, по време на „Артемида III“ „Орион“ няма да направи обиколка около Луната. Вместо това той ще остане в ниска околоземна орбита на около 290 мили (близо 467 км) над планетата — приблизително колкото разстоянието от София до Добрич и с 40 мили (около 64 км) по-високо от Международната космическа станция (МКС).

Именно там корабът ще се срещне и ще се скачи с прототип на лунния модул, наречен pathfinder (пионер/разузнавач). Очаква се поне един член на екипажа да влезе в лунния апарат, за да тества люковете, връзките на системите за жизнеосигуряване и новите скафандри на „Аксиом“ (Axiom).

Скафандрите на „Аксиом“ са забележителни както в преносен, така и в буквален смисъл (тъй като разполагат с отлично охлаждане). Те са проектирани от италианската модна къща „Прада“ (Prada) и са изработени от базираната в Хюстън компания „Аксиом Спейс“ (Axiom Space). „Аксиом“ е извършила инженерната дейност, включително създаването — за първи път — на резервен охлаждащ контур, в случай че основният откаже. „Прада“ отговаря за вътрешното облекло, което е проектирано да разпределя охладена вода по тялото по време на осемчасовите разходки на Луната, планирани като част от следващата мисия „Артемида IV“.

Екипажът на „Артемида III“ ще бъде на борда на „Орион“ малко по-дълго от деветте дни, прекарани там от екипа на „Артемида II“. Тяхното обратно пътуване ще тества модернизиран топлинен щит по време на огненото навлизане на капсулата в земната атмосфера.

Първоначално мисията беше замислена като първото пилотирано кацане на Луната след „Аполо 17“ през 1972 г., но НАСА промени плановете си през февруари 2026 г. Причината беше проста: лунният апарат „Старшип“ (Starship) на „СпейсЕкс“ (SpaceX), с който НАСА има договор за превоз на астронавти до повърхността, не е готов, а презареждането с гориво в орбита, от което той зависи, никога не е било демонстрирано.

Вместо да отлага графика още повече, НАСА пренасочи мисията като пилотирана репетиция за скачване. Така, когато лунните апарати наистина полетят, техниките за скачване с тях и скафандрите за влизане в тях вече ще са тествани с хора на борда.

Що се отнася до презареждането в орбита, доклад от март 2026 г. на Службата за правителствена отчетност на САЩ установи, че компанията „СпейсЕкс“ на Илон Мъск е постигнала „ограничен напредък“ в усъвършенстването на технологията. Първата демонстрация на презареждане в орбита е насрочена най-оптимистично за края на 2026 г.

Кой е екипажът на „Артемида III“?

Командир на полета ще е Ранди Бресник. Той е роден в Калифорния, бивш пилот от Морската пехота, преминал елитно обучение като тестови пилот и е завършил програмата „Топ гън“. Има над 32 часа опит в космически разходки и през 2017 г. е бил командир на Международната космическа станция (МКС).

Пилот ще е европеец - Лука Пармитано, роден в Катания, Италия. Той е астронавт на ЕКА от 2009 г. Тестови пилот с опит на над 40 типа самолети и специалист по електронна война. Подобно на Ранди Бресник, той също е бил командир на МКС.

Двамата специалисти на борда са американци.  

Андре Дъглас е роден във Флорида, афроамериканец. Той е бивш офицер от Бреговата охрана на САЩ, специализирал в корабостроене, роботика, планетарна отбрана и автономни системи.

Франк Рубио е роден в семейство на родители от Салвадор, той е пилот в американската армия и лекар, както и опитен скачач с парашут. През 2023 г. той осъществи най-дългия в историята еднократен космически полет, извършен от американски астронавт, като прекара 371 последователни дни в орбита.

Какво представляват мисиите до Луната „Артемида IV“ и „Артемида V“?

„Артемида IV“, предвидена за 2028 г., сега се планира да бъде първото пилотирано кацане на Луната в модерната епоха.

Астронавтите трябва да се спуснат в района на южния полюс на Луната с лунен модул и да останат на повърхността около седмица. Надеждата е, че замръзналата вода, намираща се в постоянно засенчените кратери там, може да бъде използвана за извличане на питейна вода, кислород и ракетно гориво по време на бъдещи мисии.

„Артемида V“, насрочена за по-късно през 2028 г., ще отведе втори екипаж до повърхността на Луната на борда на лунния апарат „Блу Мун Мк2“ (Blue Moon Mk2), който се разработва от компанията на Джеф Безос — „Блу Ориджин“ (Blue Origin).

Основната амбиция зад програмата „Артемида“ е да се установи дългосрочно човешко присъствие на Луната. Програмата на НАСА за лунна база — представена през май 2026 г. от администратора на агенцията Джаред Айзакмън — определя три фази:

• Преди 2029 г.: Роботизирани лунни апарати ще изследват района на южния полюс и ще доставят научни инструменти.

• От 2029 г. нататък: Многократни пилотирани мисии ще разширяват базата.

• До средата на 2030-те години: НАСА предвижда „полупостоянни“ местообитания, в които астронавтите да живеят на Луната за продължителен престой.

Една работеща база би позволила непрекъснати научни изследвания, тестване на технологии, предназначени за бъдещи мисии до Марс, и евентуален добив на лунни ресурси. Това също така би задържало Съединените щати пред Китай в една подновена космическа надпревара.

Мнозина експерти в областта обаче се съмняват, че графикът на НАСА може да бъде спазен.

Специалистите са загрижени за темпото на разработване на лунния апарат „Старшип“ на Илон Мъск. Най-големият удар обаче дойде на 28 май 2026 г., когато единствената площадка за изстрелване на „Блу Ориджин“ на Кейп Канаверал беше сериозно повредена, след като ракета експлодира по време на тест на двигател. Възстановяването на стартовата площадка за ракетата „Ню Глен“ (New Glenn) се очаква да отнеме много месеци. Когато „СпейсЕкс“ загуби площадка през 2016 г., бяха нужни 15 месеца за възстановяването ѝ — а „СпейсЕкс“ имаше други площадки, на които да разчита. За разлика от тях, „Блу Ориджин“ няма резервни варианти.