Европейската космическа агенция (ESA) публикува най-голямото и най-подробно изображение на ядрото на Млечния път във видимия спектър, правено някога от астрономите.
Космическият телескоп „Евклид“ е заснел над 60 милиона звезди, както и мъглявини и звездни купове.
Любопитното е, че тази снимка изобщо не е била планирана.
Телескопът, създаден да изучава невидимата тъмна Вселена, е бил пренасочен към сърцето на нашата галактика само за един ден по молба на учени. Целта му е била т.нар. галактически балдж – огромното струпване от звезди в центъра на Млечния път.
„Обикновено „Евклид“ наблюдава далечни области на Космоса за космологични изследвания, а този път направихме точно обратното“, казва пред Би Би Си научният сътрудник по проекта Ксавие Дюпак. „Насочихме телескопа към изключително плътната област на балджа на нашата галактика.“
Благодарение на високата разделителна способност и чувствителност на телескопа учените са получили невероятно детайлно изображение, на което могат да различат отделни звезди дори в тази изключително гъсто населена област, включително и най-слабите.
В резултат е създадена мозайка от девет изображения, всяко от които покрива площ, по-голяма от тази на пълната Луна, предоставяйки на астрономите огромно количество данни.
„Статистически сред всички тези звезди със сигурност ще открием известно количество екзопланети“, казва Дюпак.
Екзопланета е планета извън пределите на нашата Слънчева система. По данни на NASA досега са открити над 6000 екзопланети.
Новото изображение ще позволи на учените да определят масите на екзопланетите, което може да даде важна информация за тях, включително дали потенциално могат да поддържат живот.
Освен това снимката ще помогне за откриването на нови екзопланети чрез метода гравитационна микролеща. С прости думи, това се случва, когато една звезда премине почти точно пред друга. По-близката звезда действа като естествена лупа - нейната гравитация изкривява и усилва светлината на по-далечната.
Ако около близката звезда обикаля планета, нейната гравитация също влияе върху тази светлина. Това съвсем малко допълнително изменение в яркостта издава присъствието на екзопланета.
„Ако имаме късмет, можем да открием една или дори няколко планети“, казва Дюпак.
Според Жан-Филип Больо от Института по астрофизика в Париж и Университета на Тасмания, който е инициатор на проекта, през последните 20 години по този метод са открити почти 300 екзопланети.
Според Валерия Петорино това изображение може да доведе до откриването на повече от хиляда планети – както обикновени студени планети около звезди, така и т.нар. планети сираци, които вече не принадлежат към никоя звездна система и свободно се движат из Космоса.
Например космическият телескоп „Нанси Грейс Роман“, чието изстрелване е планирано за края на август, ще изследва именно област, която „Евклид“ вече е заснел.
Новите данни ще позволят на учените да определят масата на екзопланетите.
С течение на времето разстоянието между двете звезди постепенно се увеличава. Ако около по-близката звезда обикаля планета, астрономите могат да измерят собственото движение на звездата спрямо увеличеното изображение на по-далечната звезда. Колкото повече време минава между наблюденията, толкова по-точно може да бъде определена масата на планетата.
Този метод ще помогне не само за откриването на нови светове, но и за по-прецизното изучаване на вече известни екзопланети.
Преди двадесет години Жан-Филип Больо оглавява екипа, открил нова екзопланета.
„Това е леден свят, напомнящ планетата Хот от „Междузвездни войни“, разказва той. „След толкова години ме вдъхновява мисълта, че „Евклид“ най-накрая ще ни позволи да определим точно масата ѝ.“
Според Ксавие Дюпак масата на една планета може да разкрие много за нейната природа.
„Както виждаме и в нашата Слънчева система, най-масивните планети обикновено са газови гиганти или ледени светове. По-малките планети, които се намират по-близо до звездата си, много по-често са скалисти“, казва той.
„Ако търсите условия, благоприятни за възникването на живот, именно скалистите планети са най-обещаващите.“
Ако бъде открита перспективна планета кандидат, тя може да бъде изследвана и с други телескопи, които анализират атмосфери на екзопланети, за да се прецени дали би могла да поддържа живот.
Снимката на „Евклид“ няма да бъде полезна само за търсенето на екзопланети.
Получените данни ще се използват и за изследване на кафяви джуджета, двойни звездни системи, движението на звездите и разпределението на междузвездния прах в Млечния път.
