Лидерите на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия обявиха „края на ерата на властта на Уестминстър“ и подписаха съвместен меморандум за правото на самоопределение. На среща в Кардиф премиерите (First Minister) на Шотландия Джон Суини, на Уелс - Рун ап Йорверт, лидерката на „Шин Фейн“ Мери Лу Макдоналд и премиерът на Северна Ирландия и заместник-председателката на „Шин Фейн“ Мишел О’Нийл заявиха, че Обединеното кралство е изправено пред неизбежни промени и че никое правителство в Лондон няма право да блокира демократичната воля на техните граждани.
Джон Суини определи събитието като „решаващ момент“ за бъдещето на страната, съобщава Sky News.
Политиците се споразумяха за съвместни действия в икономиката, енергетиката и бъдещите си отношения с Европейския съюз.
Шотландия и Уелс се застъпват за независимост, а Северна Ирландия — за обединение с Република Ирландия.
Желанието на политиците обаче не е достатъчно за свикване на референдум за отделяне от Обединеното кралство. Прокарването на юридически валиден референдум за независимост във Великобритания е изключително трудно поради комбинация от конституционни, правни и икономически фактори.
Обединеното кралство няма писмена конституция, а правната му система се основава на принципа за суверенитет на Парламента в Уестминстър (Лондон).
Парламентите в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия имат право да вземат решения по местни теми (здравеопазване, образование, транспорт), но въпросите за целостта на съюза са запазени единствено за централния парламент в Лондон. През ноември 2022 г. Върховният съд на Великобритания единодушно потвърди, че Шотландският парламент няма правомощия да насрочва референдум за независимост самостоятелно. За да бъде такъв вот легален, Лондон трябва да издаде специално разрешение (т.нар. Section 30 Order според Законa за Шотландия от 1998 г.). Никоя от основните британски партии (нито Консервативната, нито Лейбъристката партия) няма намерение да даде такова съгласие. Затова, ако даден регион реши да проведе референдум без съгласието на Лондон (подобно на Каталуния през 2017 г.), вотът няма да има юридическа сила.
Споразумението от Разпети петък (1998 г.) съдържа механизъм за т.нар. Border Poll, т.е. дава право на Северна Ирландия да поиска референдум за обединение с Република Ирландия. Решението кога да се свика такъв вот зависи обаче изцяло от британския държавен секретар за Северна Ирландия. Той е длъжен да го направи, ако „изглежда вероятно“, че мнозинството от гласуващите ще подкрепи обединение с Република Ирландия. На практика решението е в крайна сметка политическо-административно и е в ръцете на Лондон.
Британското правителство бързо отхвърли възможността за нови референдуми. Официален говорител на Даунинг стрийт заяви пред RTÉ, че кабинетът е фокусиран върху икономическата стабилност, а не върху конституционни дебати.
Освен правните бариери, регионите са изправени пред огромното предизвикателство на икономическата си зависимост от Лондон. При евентуална независимост те ще трябва самостоятелно да изграждат митническа, гранична и данъчна инфраструктура.
