Властите в пет страни от ЕС се споразумяха да създадат центрове за задържане на мигранти извън Европа. Търсещите убежище също могат да бъдат изпращани там.
Властите в Австрия, Германия, Гърция, Дания и Нидерландия се споразумяха да установят единен модел за центрове за задържане на мигранти извън ЕС, съобщава Асошиейтед прес след срещата в Копенхаген.
Датският министър на миграцията и интеграцията Мортин Бьодсков заяви, че решението за създаване на центрове за връщане за мигранти, чийто молби за убежище са били отхвърлени в европейски страни, проправя пътя за „фундаментална трансформация на общата европейска система за миграция и убежище“.
Министрите подчертаха, че центровете няма да бъдат места за задържане, а „открити съоръжения“, в които върнатите мигранти ще могат да живеят и дори да работят. Според австрийския министър на вътрешните работи Герхард Карнер целта е да се прекъсне бизнес моделът на каналджийските мрежи, като едновременно с това се намали броят на опасните миграционни маршрути към Европа.
„Когато говорим за центровете за връщане, нямаме предвид затвори. Върнатите мигранти от Европа трябва да получат втори шанс и да изградят живота си в приемната страна“, допълни Бьодсков.
Предвижда се в тези центрове да бъдат изпращани основно хора, чиито молби за убежище са отхвърлени и които не могат да бъдат депортирани директно в страните си. Паралелно се обсъждат и центрове извън ЕС, в които мигранти да изчакват решението по молбите си за убежище.
Водят се преговори, по-специално с африканските страни. И въпреки че не е ясно дали и коя от тях се е съгласила, Бедсков каза, че първите центрове биха могли да приемат мигранти, чиито молби за убежище са били отхвърлени в ЕС, още през 2027 г. Не е ясно и какво ще получат въпросните страни в замяна на приема на мигранти.
Сред потенциалните държави, в които могат да се изградят подобни центрове, се споменават Уганда и Руанда. Идеята обаче предизвиква сериозни критики от правозащитни организации, които предупреждават за риск от незаконно задържане, мъчения, малтретиране и депортиране в нарушение на международното право. Международната неправителствена организация „Амнести интернешънъл“ заяви, че прехвърлянето на процедурите и връщанията в трети държави не може да бъде решение, основано единствено на възпиране и репресии.
През юни европейските законодатели разрешиха на държавите-членки на ЕС да създават центрове за мигранти извън Европа - самостоятелно или в състава на неголеми коалиции, и да изпращат там хора, на които им е било отказано убежище в ЕС.
Европейският комисар по вътрешните работи и миграцията, австриецът Магнус Брунер предупреди във връзка с плановете, че „съществуват червени линии и правила и по отношение на стандартите, а не само относно основните и човешки права“.
Няколко държави от ЕС, сред които Франция, заеха критично становище относно центровете за връщане на мигранти.
Опитите на Великобритания да осъществи подобен модел с Руанда бяха прекратени след идването на власт на лейбъристите през 2024 г. Италия също срещна сериозни юридически препятствия при създаването на центрове в Албания, където първоначално трябваше да се обработват молбите за убежище на мигранти, пристигащи по море.
Въпреки критиките идеята получава значителна подкрепа в ЕС. През юни 19 от 27-те държави членки, сред които и Австрия, призоваха за по-тясно сътрудничество с трети държави при обработването на молби за убежище и връщането на мигранти.
