135 души са задържани по време на днешните протести в над 100 града на Франция, съобщи вътрешният министър Лоран Нунес. Той уточни, че повечето от задържанията са извършени по време на превантивни проверки – „поради откриването на предмети, които биха могли да бъдат използвани като оръжие“.
Полицията е регистрирала 136 отделни протестни прояви днес, в които според Нунес са се включили около 35 000 души. Миналата събота те бяха 264.
🚨🇫🇷 NEW: Thousands of protesters in France have set off on a 1.5km march in Paris
— Politics Global (@PolitlcsGlobal) 24 октомври 2026 г.
The march has been organised by a number of unions and student federations pic.twitter.com/giL7RQSguZ
В някои градове властите забраниха демонстрациите заради риска от безредици. Тази сутрин в Лион – един от градовете, в които демонстрациите бяха забранени – полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне група от около 150 протестиращи.
В Париж в момента се провежда демонстрация, разрешена от властите. Сред участниците има членове на лявата партия „Непокорна Франция“ (La France Insoumise), включително бившият кандидат за президент Жан-Люк Меланшон.
За поддържане на реда властите са разположили 70 000 полицаи и жандармеристи – с 10 000 повече, отколкото по време на протестите на 17 октомври, съобщава „Ройтерс“.
🇫🇷 | Protests in France today.
— Evaluator. (@_AfricanSoil) 24 октомври 2026 г.
Marches, violent riots elsewhere and huge mobilization calling for Macron to resign in other parts of Paris. It's a very busy Saturday. The police are overwhelmed. Most shops were barricaded yesterday to deal with looting. pic.twitter.com/TG0Bn3gqFO
Протестите започнаха заради недостига на учители и лошите условия в образователните институции. Към учениците и студентите се присъединиха и работещи, които настояват за по-високи заплати и по-добри пенсионни условия, съобщава Асошиейтед прес. Студентските организации настояват за разкриване на 250 000 допълнителни места във висшите училища, ремонт на учебните сгради, увеличаване на стипендиите и замразяване на наемите за държавно субсидираните студентски общежития.
В Париж днес са затворени най-големите музеи - Лувърът, „Орсе“, „Пикасо“ и „Гран Пале“. Панаирът за съвременно изкуство „Арт Базел Париж“ е отменил програмата си за уикенда, информира AP.
Отделна демонстрация се провежда в Орлеан, където партията на Марин льо Пен „Национален сбор“ провежда своя конгрес. Властите очакваха между 20 000 и 30 000 участници в тази демонстрация срещу партията, организирана от около 50 различни групи, отбелязва AP.
Парижки търговци и жители на френската столица се въоръжават със средства за самозащита, като лютив спрей, опасявайки се от нови безредици и грабежи по време на протестите този уикенд. Оръжейните магазини, които ги предлагат, съобщават за рязък скок в търсенето от страна на клиенти, които споделят, че вече нямат доверие на полицията за защитата на своите магазини, бизнеси и домове.
В Марсилия въпреки забраната за демонстрации общественият транспорт няма да работи в събота - мярка, целяща да попречи на мародери да достигнат до търговските зони.
Френското движение на „жълтите жилетки“, което помогна за организирането на протести, разтърсващи страната, призова за нови демонстрации на 31 октомври. Организаторите призоваха за нови митинги и седяща стачка пред парламента и кметствата в цялата страна, осъждайки „авторитарния уклон“ на президента Еманюел Макрон и насърчавайки гражданите да се застъпят за „обществени свободи“.
Движението на жълтите жилетки възникна през 2018 г. в отговор на предложеното от президента Еманюел Макрон увеличение на данъка върху горивата и прерасна в по-широк протест срещу държавния глава, критикуван като „президент на богатите“. Протестите постепенно загубиха инерция, след като Макрон отмени увеличението на данъка и повиши минималната заплата.
За разлика от 2018 г. обаче, сега правителството разполага с ограничени възможности да успокои недоволството. В обръщението си миналата неделя Макрон призна, че цените на горивата и разходите за живот са основателни поводи за тревога. От Елисейския дворец съобщиха, че президентът е осигурил допълнителни доставки на дизел от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Макрон е към края на президентския си мандат, а партията му няма мнозинство в парламента. Предложеният от правителството бюджет предизвика критики от водещите кандидати в президентската надпревара - крайнодясната лидерка Марин Льо Пен и крайнолевия Жан-Люк Меланшон. „Налице е очевидна обща парализа. Имаме протестно движение, което, както всяко социално движение, е нетърпеливо и иска незабавни отговори“, коментира политологът Кристиан Льо Бар от университета Sciences Po Rennes.
Франция има един от най-високите бюджетни дефицити сред развитите икономики, а лихвите по френските 10-годишни държавни облигации тази седмица надхвърлиха 5% за първи път от 2002 г.
