Медия без
политическа реклама

МОН рискува 1000 образователни медиатори да останат без работа

Най-остър е проблемът в етнически смесените училища, които не получават средства за работа с уязвими групи

09 Апр. 2023
Медиаторите са се почувствали противоречиво - хем МОН твърди, че са важни, хем не иска да финансира работата им
Амалипе
Медиаторите са се почувствали противоречиво - хем МОН твърди, че са важни, хем не иска да финансира работата им

МОН все още не е взело решение дали да бъде продължена националната програма за подкрепа на образователните медиатори, макар че до нейния край остава малко време. Вместо това се търси начин да се прехвърли отговорността за заплащането на образователните медиатори към училищата. При това положение обаче повечето от работещите в момента по националната програма 940 медиатори ще останат без работа от 1 юли 2023 г. За това алармират от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе" след инициирана от тях вече традиционна среща в министерството на образованието по повод Международния ден на ромите 8 април.

За разлика от предишни години, когато в тези събития винаги са участвали просветните министри, за първи път тази година служебният министър проф. Сашо Пенов не е дошъл да разговаря с 30-те директори и медиатори с обяснението, че внезапно е извикан на разговор с министъра на финансите. Този път и фокусът е бил по-различен - да насочи вниманието към образователните медиатори, чиято роля за задържане на децата в клас е ключова, и неяснотите пред тяхното бъдеще, тъй като те продължват да бъдат третирани като сезонни работници и на всеки шест месеца да се чудят ще имат ли работа.

В момента никоя институция не поддържа регистър колко точно образователни медиатори работят в страната, казват от "Амалипе". По техни индиректни изчисления те са над 1100. Част от тях са назначени със средствата за работа с уязвими групи по чл. 52а от Наредбата за финансирането на институциите в системата на училищното и предучилищното образование, малка част са назначени по проект "Активно приобщаване в предучилищното образование", а най-много са медиаторите, работещи по национална програма "Подкрепа за образователните медиатори" (над 900 медиатори). Първоначално тя бе разписана до 31 декември 2022. След мащабна кампания на Център "Амалипе", Мрежата на образователните медиатори, както и стотици училища от цялата страна, МС удължи националната програма до 31 юни 2023.

От "Амалипе" настояват тя да бъде продължена още поне с 1 година, като в нея се включат и детските градини, тъй като работещите в тях медиатори са назначени по проект "Активно приобщаване", който също приключва на 31 юни 2023 г. Според тях е важно да се намери начин за устойчиво финансиране на образователните медиатори от държавния бюджет, което да не е на принципа на националните програми или проекти, а да дава сигурност на медиаторите и директорите.

От МОН са посочили, че от септември т.г. проект "Успех" ще има финансиране за работа с родители, като по нея назначените от училищата образователни медиатори ще могат да получат "осребряване/реимбурсиране" на до 4 часа на ден или до 500 лв. (с включени осигуровки) на месец от заплатата на медиаторите. "Това обаче означава, че междувременно училищата ще трябва да са назначили вече медиаторите и да са намерили откъде да им плащат възнаграждението, за да може в последствие част от него да бъде възстановено от проекта", казва председателят на "Амалипе" Деян Колев.

Относно другия вариант за заплащане на медиаторите - по наредбата за финансирането (чл. 52а - бел. ред.), по която се дават средства за училищата с концентрация на уязвими групи (и които за т.г. ще са общо в размер на 34 млн. лв.), Колев изтъква мнения на директори от цялата страна, според които тези средства също се получават на базата на броя ученици в съответното училище. "Така някои от големите сегрегирани училища в ромските квартали получават голямата част от това финансиране и за тях няма да е проблем да продължат договорите на медиаторите. В същото време в по-малките училища (особено в селата) средствата по член 52а не достигат дори за назначаването на един медиатор", казва той. По думите му наредбата позволява средствата да бъдат използвани за 4 типа разходи, като в малките училища те едва достигат, а от тях също така директорите би трябвало да заплащат хонорар/заплата или част от заплата, ако преценят, че имат нужда от включване на учители в екипите за обхват, от допълнителни часове за подобряване на българския език, от ръководител на родителски клуб, помощник на учителя или от хонорари на други педагогически и непедагогически специалисти, които помагат за работата с децата от уязвими групи.

Повечето от изказалите се директори са посочили, че биха могли да задържат максимум един медиатор (и то при положение, че не използват тези средства за заплащане на учители или други от изброените по-горе специалисти) или дори нито един поради липсата на средства. Според тях подобен подход би създал напрежение в образователните институции и би противопоставил едни специалисти на други, особено в училищата с малък бюджет. "Особено остър е проблемът в етнически смесените училища, които не получават средства за работа с уязвими групи. Бяха дадени конкретни примери за такива училища, които полагат големи усилия да останат етнически смесени и обучават определен брой ромски ученици. Те се нуждаят особено много от образователни медиатори и националната програма им предоставя такава възможност, но след нейния край ще трябва да ги съкратят", казва Колев.

По думите му лъч надежда за медиаторите, работещи в детските градини по проект "Активно приобщаване…" е била новината, че по друг европейски проект ще бъде продължена тяхната заетост до 31 декември т.г. След това обаче те също ще трябва да бъдат поети от бюджета на детските градини

 

АТАКА

От "Амалипе" разказват, че от МОН са се подготвили със "списък на преходните остатъци за всяко от присъстващите училища и детски градини". По техни данни училищата с концентрация на уязвими групи през изминалата година са имали 10 млн.лв. преходни остатъци. "Този списък бе използван като аргумент, че училищата имат пари за назначаване на медиаторите. Генерирането на преходен остатък не е забранено и в условията на пазарна икономика е знак за добър финансов мениджмънт (общините не толерират недостига и дофинансирането на училищата и градини), но ако формално директорите имат свободата да разполагат целесъобразно с училищния бюджет, реално това не е така и служителите в МОН (съответно РУО) често излъчват противоречиви послания", посочват от Центъра. Директорите също са обяснили, че учениците намаляват и без наличието на остатък те често не са в състояние да поддържат педагогическия персонал през цялата учебна година. Такива остатъци са необходими и заради неритмичното изплащане на средствата от МОН по различните европейски проекти: често училищата трябва да изчакват с месеци получаването им (а понякога това се случва и доста след края на проектите) и през това време трябва да влагат свои средства.

 

 

 

 

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?