Медия без
политическа реклама

Въпреки раздорите ПП-ДБ подкрепиха брутален закон на ДПС

По искане на Пеевски НС създаде специален съвет, който да контролира чуждите инвестиции

22 Февр. 2024ОбновенаЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
Илияна Димитрова
Предложенията на Пеевски бяха приети с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, които бяха единни, въпреки раздорите им за бъдещото на общото им управление.

Народното събрание одобри тази сутрин законодателни промени, с които се въвежда тежък държавен разрешителен режим за чуждите инвестиции. За целта към правителството ще работи Междуведомствен съвет за скрининг (наблюдение – бел.а.) на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността и обществения ред. Както на отделните му членове, така и на специалните служби на практика се дава възможност да блокират всеки опит на чужд бизнес да вложи пари в страната. На всичкото отгоре няма да носят отговорност за действията им по закона, освен ако не ги хванат в умишлено престъпление.

Парадоксалното е, че ограниченията и регулацията бяха вкарани в Закона за насърчаване на инвестициите. А неговото предназначение е да стимулира навлизането на капитали в страната. Сега ще се случва точно обратното - потокът им ще подлага на брутален контрол под претекста, че трябва да се възпират инвестиции от Русия.

Съветът няма да се занимава с инвестициите, направени преди влизането в сила на закона, както и на правилника, по който ще работи. Депутатите дадоха срок от 6 месеца на правителството да приеме устройствения правилник на съвета. С други думи, чуждите инвеститори получават отсрочка до края на август т.г.

Пеевски в защита на евроатлантизма

Законопроектът, който беше приет на второ четене, беше внесен от група депутати от ДПС, начело с кандидат-лидера на партията Делян Пеевски. Те обявиха, че е нужен по-строг контрол върху навлизащите в страната "зловредни, основно руски капитали".

Пеевски, който беше санкциониран по американския закон "Магнитски", от средата на миналата година се лансира като защитник на евроатлантическата ориентация на България и противник на руското влияние у нас. Неговото предложение беше окончателно прието днес на второ четене с гласовете на управляващото мнозинство – ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, които гласуваха единно, въпреки раздорите им за бъдещото на общото им управление. От опозицията се противопоставиха с аргумента, че този закон ще ограничава инвестициите и ще позволи упражняването на рекет над чуждия бизнес.

В нарушение на правилника

По време на разглеждането на закона се оказа, че освен типичния доклад за второ четене по законопроекта, съществува и друг, допълнителен доклад, приет от парламентарната икономическа комисия. В него всъщност се доуточняваха разпоредби от първия, основен доклад. Така се нарушава парламентарният правилник, в който не пише нищо за допълнителни или алтернативни доклади. Да не говорим, че се създаваше пълно объркване какво всъщност се приема в пленарната зала.

Когато Петър Петров от "Възраждане" протестира, че така се нарушават принципите на парламента, водещата заседанието Росица Кирова (ГЕРБ-СДС) високомерно попита: "Други народни представители с принципи има ли?". Никой не се обади. А Кирова заяви, че тази практика се използвала и в предни парламенти – като че ли това може да бъде някакво оправдание.

Свръхширок обхват на контрола - с големи изключения

По принцип разрешението на съвета трябва да получат няколко вида инвестиции – ако чрез вложението се придобива собствеността на най-малко 10 на сто от капитала на дадено предприятие; или стойността на инвестицията надхвърля 2 милиона евро; ако в капитала или в управлението на инвеститора участва компания от държава извън ЕС; ако се придобива дружество, което извършва високотехнологични дейности, независимо от размера на инвестицията; и т.н.

Изрично се посочва, че по този закон подлежат на наблюдение всички инвестиции от Русия и Беларус, както и тези в сектора на горивата. Съветът може да се самосезира – да се заеме с всяка една инвестиция, независимо от размера й, ако негов член поиска това и бъде подкрепен от службите за сигурност. ДАНС и разузнаването също може да поискат от съвета да се произнесе дали дадена инвестиция е допустима – стига да смятат, че тя може потенциално да навреди на националната сигурност.

Съветът ще може да подхване всяка една инвестиция, стига да има информация, че в капитала на инвеститора участва пряко или непряко държава извън ЕС. Тук обаче се предвижда и изключение – правителството може да приеме списък с държави извън ЕС "с нисък риск", както пише в закона. Извън този списък в закона директно се изреждат редица държави, за които ще важат правила за наблюдение, които се прилагат за членките на ЕС - с други думи, ще бъдат на олекотен режим. Това са САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Корея, ОАЕ и Саудитска Арабия.

Въпросните текстове за правителствения списък и изредените държави извън ЕС се съдържаха в споменатия допълнителен доклад, който тайнствено се появи в пленарната зала.

Ограничения до дупка

Самите чуждестранни инвеститори биват задължавани да подадат заявление до съвета да разреши инвестициите им, ако те попадат в обхвата на този закон. Заявката трябва да се подаде на български език с превод на английски. Всъщност, по текстовете на закона съветът може да се заинтересува от даден инвеститор, дори ако последният не е подал заявление. Достатъчно е някой държавен орган да сезира съвета.

Съветът ще разполага с цели 45 дни, за да излезе с решение по дадена инвестиция. Този срок може да спре да тече, ако става въпрос за инвестиция, която засяга "проекти и програми от интерес за ЕС", както е написано в закона. При такива случаи ще се чака становище от Европейската комисия.

Интересен детайл е, че той ще може да издаде "условно разрешение" - ако инвеститорът изпълни определени ограничителни мерки, наложени му от съвета. Последният може да нареди например да се придобие само до 20 на сто от капитала на дадено дружество или до 10 на сто, ако става въпрос за високотехнологично предприятие; да се запазят специални права на държавата в управата на приватизирано дружество – т.нар. златна акция, и др. Ако съветът реши, може също да наложи промяна в контрола на дружеството, преустановяване на дейност, даже прекратяване на инвестицията и "други подходящи мерки", както неясно се посочва в закона. Тези мерки ще се прилагат след преговори между инвеститора и упълномощен представител на съвета.

Санкции за инвеститора

По закона се предвиждат и глоби. Така например, ако даден кандидат-инвеститор предостави неточна или подвеждаща информация на съвета, ще му се налага санкция в размер на 5 на сто от стойността на предлаганата инвестиция, но не по-малко от 50 000 лв. Същото се отнася и за случаи, при които вложението се направи без издадено разрешение или на по-късен етап условията на разрешението бъдат нарушени. С глобата се наказва и отказ на чуждия бизнес да се съобрази с наложени му ограничителни мерки от типа на изредените по-горе.

Под контрола на правителството и спецслужбите

Начело на съвета трябва да застане вицепремиер, определен от правителството, а заместникът му трябва да бъде министърът на иновациите и растежа, или негов зам.-министър. В състава му ще влизат представители на министерствата на отбраната, финансите, здравеопазването, МВР, икономиката, транспорта, МВнР, енергетиката, електронното управление, ДАНС, разузнаването, както и на редица регулатори – КЗК, КФН, КРС, КЕВР.

За отбелязване е, че представителите на регулаторите няма да имат право на глас в съвета, а само ще го консултират. Това означава, че решенията ще се взимат от хората на правителството и спецслужбите, които практически се контролират от политическите партии в парламента.

Без отговорност

В закона беше вкаран изричен текст, че ръководството и членовете на съвета няма да носят отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им от закона функции и задачи. Освен ако извършат умишлено престъпление от общ характер.

Също така, ако съветът е издал разрешение под условие или отказ, когато инвестицията не е била поставена под наблюдение, извършените до момента разходи остават за сметка на инвеститора, който няма да има правото на иск за обезщетение срещу държавата.