34,6% от продадените жилища в София през изминалата година са панелки. От апартаментите извън панелки една пета са в 26 сгради ново строителство с по 20 и повече продадени обекта. Тези данни описва в своя публикация блогърът Боян Юруков, оборвайки тезата, че пазарът се движи от хора, изнасящи се от панелките и затова има нужда от повече ново строителство.
Юруков сравнява стари и нови собственици, за да открие колко прехвърляния са извършени в София през 2025 г. Така установява 6095 самостоятелни обекта, които са сменили собственост. Това, според него, са основно продажби и в редки случаи има друга форма на прехвърляне между лица.
От тези обекти 1566 са в панелки и са сменили собствеността си през 2025 г. Самостоятелните обекти извън панелките, които са предимно апартаменти, но може да включват гаражи, магазини и офиси, са 4529. Това означава, че поне 25% от всички обекти, продадени през миналата година, са били в панелки.
Когато се отделят само жилищата - апартаменти, ателиета и къщи, става ясно, че 1426 от прехвърлените имоти са панелки и едва 2695 са други жилища. Това значи, че 34,6% от продадените жилища миналата година са панелки. От останалите 1497 са гаражи. Останалото са офиси, маказини, складове и други. Изводът е, че далеч не е вярна тезата, че пазарът се движи от хора изнасящи се от панелките си и трябват повече нови сгради, пише Юруков.
От апартаментите извън панелки има 26 сгради с продадени 20 и повече обекта – апартаменти и гаражи. Това видимо е ново строителство, което е влязло в експлоатация. Продадените в тях обекти са 953, или 21%. Иначе казано, 26 сгради в София отговарят за 21% от всички обекти, продадени миналата година извън панелните блокове.
Данните говорят, че интересът към панелните жилища е сериозен и не подкрепят тезата, че те се изоставят за сметка на по-ново, хубаво и широко строителство, коментира Юруков. "Когато маркирах на ръка панелките, неизменно новото строителство беше със странни форми, бетонирани изцяло и без всякаква видима зеленина. Панелите се разпознаваха лесно по „шареното“ състояние на покривите им, но също големите общински имоти под тях, пътеки, паркчета, много дървета и детски площадки", дава той една причина за този интерес. Основното, разбира се, е цената. "Новото строителство струва почти двойно на панелните жилища. Доколкото може да спорим дали това е заради по-добрите материали, качествено строителство, цена на земята, спекула или пазарна логика, факт е, че ако сте младо семейство със средни доходи едно жилище в нова сграда въобще няма да е по джоба ви", пише блогърът.
Юруков отбелязва и че често панелните апартаменти, въпреки другите си проблеми, всъщност имат по-добро разпределение и квадратура от новите. "По това отношение са по-добри дори от апартаменти с двойна цена. От гледна точка на качеството като пукнатини, течове и прочие мисля, че всеки може да каже доста от свой опит за новото строителство. Разходите са понякога по-големи за вътрешни ремонти, но значително по-малки за поддържането на самата сграда", допълва той.
"Доста се говори за оставащия живот на панелките. Аз също смятах, че съвсем скоро ще имаме огромен социален проблем с тях. Санирането трябваше да удължи значително живота им. Вместо това – както много други евро- и бюджетни програми – се превърна в схема за точене, а сградите бяха просто изолирани и то не особено добре. Дори така, мнението на архитекти е, че повечето панелки имат поне 20-30 г. живот. При земетресение, например, биха били по-безопасни от всичко строено през 90-те", завършва публикацията си Юруков.
