Мобилните оператори и транспортното министерство подписаха 6 големи договора за изграждането на нова оптична мрежа и осигуряването на достъп до свръхбърз интерне до стотици хиляди потребители. Договорите са на стойност 434 млн. лв. без ДДС, 390 млн. лв. от които ще бъдат осигурени от Националния план за възстановяване и устойчивост, а останалите 10% са съучастие на фирмите-изпълнители. С тези пари България трябва да изгради оптична мрежа в много кратки срокове към малки и отдалечени общински центрове, в които има лоша или никаква свързаност.  

Това стана ясно на церемония в Министерския съвет по подписване на договорите. Това е една от големите инвестиции в плана за възстановяване и устойчивост, която беше под въпрос заради риска от забавяне на разрешителните за изграждане на новите трасета. 

Договорите предвиждат както изграждане на изцяло нови трасета, така и надграждане на съществуващи. С нови цифрови линии ще бъдат свързани 140 общински центрове, ще бъде надградена мрежата в други 45 центъра. Ще бъдат осигурен достъп до мрежи с много висок капацитет на над 350 000 души. Предвидено е да бъдат изградени и не по-малко от 700 базови станции, привързани към новите мрежи за пренос. "Днес е много голям ден за преодоляването на цифровата пропаст. Изграждането на тези нови мрежи ще даде възможност десетки населени места да получат достъп до неща, които в областните центрове приемаме за даденост, ще получат по-добър достъп до образование, до здравеопазване", коментира транспортният министър Гроздан Караджов. Той припомни, че този проект е бил рисков именно заради необходимостта от множество разрешения около новите трасета и дългите срокове по закон за издаването им. "Това щеше да отнеме минимум 2 години, с промени в закона за цифровите мрежи успяхме да решим този проблем", коментира Караджов. "Това е много сериозен скок напред - свикнали сме да говорим за бърз Интернет, но тук говорим за увеличаване на скоростта от порядъка на 100 пъти", допълни министърът. Според него сключените договора са форма на ефективно-публично частно партньорство, като добрата стиковка ще е ключова за спазването на сроковете. 

Три компании ще изграждат инфраструктурата, като всяка от тях поема по 2 района на планиране. 

Процедурата за кандидатстване бе открита в началото на януари от служебното правителство, като част от условията бяха критикувани като ограничителни за по-малки компании. Процедурата бе завършена от кабинета Желязков. В средата на май излезе ясно окончателното класиране. Крайният срок за изпълнение е 30 юни, 2026-а година. 

ПОЛЗИ 

"Този проект е цифров поход към слабо населени места, където няма пазарен потенциал. Това са така наречените бели и сиви зони. Затова целенасоченото партньорство от страна на държавата, в случая със средства по плана за възстановяване и устойчивост, дават възможност този проект да бъде осъществен. Този проект ще даде възможност и за различна регионална политика, включително и различна демографска политика. Вече няма да говорим за цифрово номадство, а за възможности, които ще имат не само живеещите в тези места, но и бъдещите бизнеси, които ще имат потенциал да се развиват там", коментира премиерът Росен Желязков.