Бюджетната комисия се събра на извънредно заседание, за да поправи бъркотията, която произведе вчера с минималния осигурителен доход на няколко групи работещи българи. Разреши се обаче проблемът единствено по отношение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, които вчера "изгоряха" покрай политическия спор за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Върху колко ще се осигуряват земеделските стопани ще се реши в пленарна зала, защото днес нито едно предложение не успя да събере достатъчно гласове да мине.

Така на този етап е ясно само, че минималният осигурителен доход за адвокати и пр. самоосигуряващи се се увеличава от 780 на 933 лв. от 1 януари. Комисията отхвърли предложението на ПП-ДБ земеделските стопани и тютюнопроизводителите да се осигуряват върху минимум 933 лв., но не прие и алтернативното предложение на ГЕРБ-СДС за 810 лв. Така въпросът остава открит за пленарна зала.

Контекст

Спорът за минималните осигуровки на земеделските стопани и тютюнопроизводители се води ежегодно с приемането на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване. Тук става дума не за големите зърнари, а за дребни производители, които по настояване на ДПС години наред се осигуряват върху много по-ниски суми от минималните за останалите, защото и доходите им са съвсем ниски - днес в залата беше даден пример за човек с няколко кошера, които печели 4000 лв. Всяка година финансовият министър предлага изравняване на минималния осигурителен доход за тях с минималната заплата, но всяка година ДПС успява да събори това предложение в парламента. Миналата година за пръв път се събра мнозинство за увеличаването на минималните осигуровки за тази категория работещи (за много от тях това е и реалната осигуровка, тъй като те имат твърде ниски доходи за някакво по-високо изравняване). Така в момента те са 780 лв., колкото е минималната заплата.

Какво се случи вчера

Според проекта на бюджет на ДОО, внесен от правителството, минималният осигурителен доход трябваше да се увеличи на 933 лв., колкото ще е догодина минималната заплата. Тази година ДПС получи подкрепа от ГЕРБ-СДС за запазване на сегашния размер, т.е. 780 лв. - и двете партии внесоха такива предложения между първо и второ четене. Гласовете обаче не стигнаха нито на ГЕРБ-СДС и ДПС, нито на ПП-ДБ и БСП (които подкрепяха увеличението). Йордан Цонев подхлъзна колегите си да гласуват наведнъж всички осигурителни прагове и поради несъгласието падна целият член, заедно с текстовете, по които никой не спори - праговете за всички, максималният осигурителен доход и минималният на самоосигуряващите се.

Цонев първоначално не искаше да допусне прегласуване, но набързо склони и раздели отделните прагове, след като управителят на НОИ предупреди, че лишават бюджета от 308 млн. лв. приходи. Така максималният осигурителен доход бе увеличен на 3750 лв., минималните осигурителни прагове също минаха, но въпреки предложените компромиси с няколко различни суми, съгласие за земеделците не се получи, а ДПС и ГЕРБ гласуваха очевидно по погрешка и срещу прага за самоосигуряващите се. Това наложи днешното извънредно заседание.

Днешната половинчата развръзка

Днес ПП-ДБ вече не бяха склонни да предлагат компромисен вариант за земеделските стопани и направо казаха, че подкрепят първоначалното предложение на вносителя за 933 лв. ГЕРБ-СДС предложиха 810 лв. като отстъпка от 780 лв. Но пак нито един вариант не събра достатъчно подкрепа да мине. Най-силният аргумент за увеличението е, че ниските осигуровки водят до ниски болнични, майчински и пр., т.е. ощетяват земеделските стопани по много начини, не само чрез пенсията. Той бе посочен на депутатите от управителя на НОИ Ивайло Иванов. Самата пенсия в обичайния случай с такива осигуровки е минимална, като държавата доплаща до размера на минималната пенсия, т.е. тези пенсии се плащат не толкова от осигурителния принос на човека, а от данъците на всички.

"Ако погледнем бюджета, винаги някой за нещо плаща", философски отклони тези аргументи Йордан Цонев, като изтъкна, че не е важно кой плаща, а какви са приоритетите ни. Други депутати обаче посочиха, че има други начини да се помага на тези хора - най-вече субсидии.

Основният аргумент на лагера срещу увеличението е, че първото такова увеличение е изпратило 3000 души в сивата икономика. "Ами майстори, работилнички и т.н. дребни производители какво правят?! Ако не си плащаш осигуровките, си има други институции", коментира Румен Гечев. Гечев се възмути на примерите с 4-те кошера. "Кога ще разбере българинът, че с една крава не може да живее като швейцарец с 2000 крави?! Който гледа две крави, да гледа 2000. Няма как с пет кошера и две крави да правим земеделие", заяви той.