България неглижира реалната руска заплаха, докато водещите европейски страни свикват извънредни срещи на всички политически лидери и спецслужбите за даване на сериозен отпор.
Това стана ясно след тайнственото и много рекламирано заседание на Съвета по сигурността към българския Министерски съвет. След него се появиха куп представители на изпълнителната власт, от които говориха единствено министрите на отбраната и на вътрешните работи - Димитър Стоянов и Иван Демерджиев. Техните изявления бяха кратки и се изчерпаха с това, че бил констатиран дефицит на сигурност на стратегически обекти и че трябвало да се купят антидрон системи.
Всичко остави впечатлението, че правителството на Румен Радев просто "спасява" президента Илияна Йотова от евентуално заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, на което присъстват не само министри и шефове на служби, но и представители на парламентарно представените политически сили. Миналата седмица, след поредния инцидент с пожар в склад на оръжейната фирма "Емко", за която е известно, че е сред основните снабдители на Украйна с различни въоръжения и боеприпаси, особено от съветски модел, Йотова каза, че обмисля дали да свика КСНС.
Европейските страни подхождат много по-сериозно към информацията от партньорските служби.
"През следващите месеци Русия може да предприеме хибридни удари с използване на дронове и ракети срещу държави, подкрепящи Украйна“, каза полският министър-председател Доналд Туск в Сейма, като определи този сценарий като най-вероятен. „Скорошните атаки близо до полската граница са особено тревожни. Есента и зимата ще са критични периоди. Според оценките на разузнаването плановете на Русия включват и хибридни удари с използване на дронове и ракети срещу държави, подкрепящи Украйна, включително Полша. Отдавна се говори за подобни способности, но днес информацията стана изключително последователна и, за съжаление, убедителна“, заяви още полският министър-председател.
Той добави, че подобни навлизания на дронове и ракети на територията на страни от НАТО биха били представяни като случайни, с цел „да се отслаби решимостта на държавите от НАТО да задействат разпоредбите на Северноатлантическия договор в случай на агресия срещу която и да е държава членка“.
Освен това, според Туск, Русия планира да „унищожи пътните и железопътните гранични пунктове – от украинска страна, а евентуално и от полска или молдовска страна, чрез инсценирани инциденти“. Това би възпрепятствало доставката на помощ за Украйна през зимата в случай на разрушаване на енергийната ѝ инфраструктура. В резултат на това Полша е разположила системи за противовъздушна отбрана на шест гранични пункта.
Сериозни притеснения от руската заплаха изрази и Франция. Президентът Еманюел Макрон е свикал среща на политическите лидери и кандидатите за президент на Франция в Елисейския дворец на фона на това, което администрацията му определя като „рязко влошаване на международната обстановка“. Особено внимание заслужава въпросът кой ще ги информира: френските служби за вътрешно и външно разузнаване, както и военното разузнаване, представители на националната сигурност и ръководителите на енергийния сектор на страната, отбелязват френските медии. Дневният ред обхваща Близкия изток, Украйна, енергийната сигурност и последиците за Франция. Срещата се провежда след брифинг на разузнавателната служба DGSE по-рано тази седмица. Един дипломатически източник описва ситуацията съвсем просто: „Навлизаме в един различен свят.“
Това не означава, че Париж очаква неизбежна война или че всеки скорошен инцидент в Европа е свързан с останалите. Но правителствата рядко събират политически съперници и ръководители на разузнавателни служби в една зала, освен ако не смятат, че стратегическата обстановка се е променила дотолкова, че всички трябва да имат еднаква представа за ситуацията, обясняват френските медии.
