Три прогнозни варианта за населението на България до 2040 г. са разработили учени от Департамента "Демография" към Института за изследване на населението и човека при БАН по проект с мерки за преодоляването на демографската криза в България, възложен от Министерския съвет на БАН.
При най-лошия вариант, към 2040 г., би трябвало населението в България да наброява 5 860 000 души, при втория вариант, при който се прилагат частични мерки за справяне с демографската криза, би трябвало да наброяваме 6 520 000 души, каза проф. Антоанета Христова - директор на ИИНЧ-БАН. При най-благоприятния вариант, който според нея е доста нереалистичен, би трябвало населението на България да е 6 750 000 към 2040 г.,
По проекта е направена прогноза за развитието на България до 2040 г. или симулационни варианти, базирани на това колко от мерките, предложени по проекта, ще се прилагат, каза проф. Христова. Тя съобщи, че първият вариант за демографското развитие на България до 2040 г. е наречен инерционен, при който "нищо не се прави и всичко продължава, както е в момента". Вторият е умереният вариант, при който "нещо се прави и нещо не се прави". Третият е благоприятният вариант, при който всички мерки са приложени, като за тази цел трябва да има консенсус между партиите за устойчивото им прилагане във времето, отбеляза проф. Христова.
Директорът на ИИНЧ-БАН обобщи, че изводът от направените симулационни варианти е, че в следващите години, при всяко положение, независимо от това какви политики се прилагат, броят на населението в България ще намалява. Много често в медиите се използва думата "изчезване", но тя не съответства на състоянието на българската популация в следващите десетки години, за които говорим, коментира Христова. Тя каза, че сега броят на децата, родени от жена във фертилна възраст, средно е 1,5, а прогнозата е към 2040 г. да е средно 1,83. При тази малка разлика не можем да допуснем, че "раждаемостта е ключът към промяната на демографските тенденции, заяви проф. Антоанета Христова.
По думите й раждаемостта у нас занапред може да се повиши от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 г., както и от други общности, близки до нашата култура.
Учените представиха данни от национално представително изследване за нагласите към семейната политика, като по-голяма част от анкетираните заявяват, че трябва да има безплатни учебници и помагала, безплатни лекарства за децата и безплатна храна за учениците в училище, както и безплатни прегледи за бременни жени и безплатни извънкласни занимания за учениците по спорт, чужди езици и изкуства.
