Учени от БАН са разработили нова методика за изследване психологическата годност на шофьорите. Проектът е бил възложен от Министерството на транспорта с цел повишаване нивото на пътната безопасност и превенция на рисковото поведение на пътя, предаде БНР.
Действащата сега методология за оценка на психологическата годност на професионалните шофьори е от 70-те години, казват учените от Института за изследване на населението и човека и смятат, че е време тя да бъде променена. Новата оценка е насочена и към водачите с отнети свидетелства за правоспособност заради нарушение на пътя.
Рисковото поведение учените свързват с няколко фактора. "Когато човек е поради някаква друга причина ядосан, гневен, когато е склонен да търси вината за събитията в другите, а не в себе си, е по-голяма вероятността да допуска грешки, защото не е критичен", казва Росица Рачева от Института. Проф. Антоанета Христова също коментира част от новите моменти в методологията. "Като например търсенето на провокация, търсенето на усещане - колкото повече си човек, който търси усещане, толкова повече поемаш риск", казва тя.
За да влезе в сила новата методология трябва да се измени Наредба 36, която регламентира изискванията за психологическата годност и реда за провеждане на изследването, добавя БНР.
Както в. "Сега" писа неотдавна, всеки трети шофьор в България (общо над 847 хиляди души) е бил санкциониран поне веднъж през последните 12 месеца. Най-често срещаните нарушения са две - превишаване на скоростта и неправилно спиране или паркиране. Това бе посочено в заключителния доклад от изследователския проект "Индекс за безопасно шофиране" (Save Drive Index).
Петте най-често срещани отклонения (грешки) в поведението на пътя сред българските водачи са "неволно движение" с по-висока от разрешената скорост (71% казват, че им се е случвало поне веднъж в последната година); неправилно планиране на маршрута и попадане в задръстване (56%); рязко натискане на спирачките за избягване на сблъсък, защото водачът е забелязал късно, че превозното средство отпред е намалило скоростта (55%); неволно шофиране на дълги светлини, докато не присветнат отсреща (54%); паркиране на неразрешено място с риск от глоба (53%).
Според анализаторите данните показват три основни проблема в поведението на водачите - пренебрегване на ограниченията за скорост, ниска концентрация и склонност към умишлено нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Според доклада българските шофьори имат прекалено висока оценка за себе си и това често ги кара да действат самоуверено и да пренебрегват реални опасности на пътя. Чувството за превъзходство спрямо другите участници в движението води до агресия на пътя и до рискови ситуации и произшествия. Нещо повече - немалка част от водачите смятат, че рисковото шофиране е характерно за България и те трябва да карат по този начин.
Данните от проучването показаха, че в някои групи има много по-голям дял нарушители и съответно санкционирани. Най-общо това са лица с високо самочувствие, висок социален и материален статус, с голям годишен пробег, управляващи мощни автомобили. По-често в групата на нарушителите попадат и хора с трудно социално взаимодействие, недобросъвестни или емоционално нестабилни.
