facebook
twitter

Здраве

Мистериозната мононуклеоза

Известна е като болестта на целувката и е особено опасна за спортистите
1453
EPA/BGNES
Робин Сьодерлинг прекрати преждевременно обещаващата си тенис кариера, тъй като не успя да се възстанови напълно от прекараната мононуклеоза.

Мононуклеоза е диагноза, която обикновено свързваме със спортистите - болестта е прекратила преждевременно не една кариера или провалила цял сезон на някой атлет. А другото й име - вирус на Епщайн-Бар, пък звучи като диагноза от "Д-р Хаус" - рядка и странна болест, която заразява някой друг.

Инфекциозната мононуклеоза действително е сериозно заболяване, което не може да се диагностицира от пръв поглед и изисква търпение и време до пълното възстановяване. Болестта е вирусна, причинява се от вируса Епщайн-Бар, кръстен на своите откриватели. Протича с висока температура, подути лимфни възли, засяга черния дроб и слезката, а името й се дължи на характерната кръвна картина.

Вирусът се съдържа в слюнката и чрез нея се разпространява при кихане и кашляне - по въздушно-капков път, както и при интимни контакти - мононуклеозата е известна и като "болест на целувката". Заразяването с вируса обаче далеч не е равнозначно на заболяване от инфекциозна мононуклеоза. Огромна част от възрастните хора са срещали вируса, но не са боледували. Много деца и младежи при инфектиране с вируса може да нямат никакви симптоми или да преболедуват кратко и леко от „настинка“, която с нищо не се различава от обичайната. При между 35 и 50% от инфектираните в детска и юношеска възраст възниква инфекциозна мононуклеоза.

EBV може да инфектира само клетки, носители на определен вид рецептор – епителните клетки на назо-фарингеалната лигавица и B-лимфоцитите. Ето защо, попадайки на податлив терен, вирусът се размножава на първо място в епителните клетки на лигавиците. Оттам лесно достига кръвта и целевите му B-клетки (това са част от клетките на имунната система). EBV стимулира тяхното делене и трансформация и количеството им в кръвта се увеличава. Това обяснява и името на заболяването – свободните В-клетки в кръвта

 

се наричат още моноцити и оттам – мононуклеоза.

 

При трансформацията се променя и качеството на моноцитите – тяхното производство на имунно-активни вещества се променя и те потискат Т-клетките на имунната система. На това се дължат и характерна кръвна картина - променените брой и съотношение на имунните клетки, и фебрилитетът. Сходен е механизмът и при подуването на лимфните възли и засягането на черния дроб и слезката – в тях има големи струпвания от имунни клетки и поради процесите в тях може да се стигне до възпаление и увеличение на размерите.

Инкубационният период е около 10 дни. Болестта започва с преумора, раздразнителност, следват повръщане и повишаваща се температура в рамките на седмица. Водещ симптом може да бъде увеличението на лимфните възли, често по цялото тяло. Подуването на възлите в коремната кухина може да предизвика и силна коремна болка. Хепатитът - възпалението на черния дроб, рядко има сериозен характер.

Този етап често е последван от ангина - сливиците също са лимфоиден орган, а при половината от болните се появява и обрив. Заболяването продължава 3-4 седмици, но пониженият имунитет, умората и промените в кръвната картина се задържат продължително време. Отделянето на вируса със слюнката може да е налице до 18 месеца след преболедуване.

Лечението е симптоматично. Понякога заради ангината се налага хоспитализация  - пациентите не могат да се хранят и се налагат вливания на водно-солеви и глюкозни разтвори. Може да се наложи и терапия с кортикостероиди – при затруднено дишане поради отока около лимфните възли, и хепатопротектори – при засягане на черния дроб.

Предпазването е спазване на класическите хигиенни мерки. Разпространението на вируса изисква тесен контакт, но това не значи, че човек не трябва да е предпазлив.

 

И децата, подобно на възрастните, 

често нямат оплаквания или те са леко изразени. Болестта обаче може да се развие и тежко, да има висока температура, възпалено гърло, включително и белезникави налепи по сливиците, увеличени лимфни възли в областта на врата, слабините или аксиларната ямка, и умора. При тези симптоми е необходимо да се потърси лекарска помощ. Лечението е с антипиретици като парацетамол и ибупрофен, постелен режим с ограничаване на физическите натоварвания. Антибиотик не се назначава за ангината, освен ако не се открие и бактериална инфекция. Децата с мононуклеоза не бива да участват в контактни спортове, докато размерът на слезката не се нормализира, тъй като съществува опасност от руптура (разкъсване) при директен удар в тази област.

В повечето случаи оплакванията преминават за 1 до 3 седмици. Макар и рядко, общата отпадналост и слабост могат да се задържат и по-дълго време.

 

Спортистите 

Смята се, че спортистите са по-уязвими на мононуклеоза, тъй като при тях натоварванията са по-големи, включително и с постоянни пътувания, което прави организма по-податлив на инфекции.

Мононуклеозата може да извади за дълго от терена спортистите, които се занимават с контактни спортове - заради опасността от разкъсване на слезката. Ако тя е увеличена заради болестта, това я прави по-уязвима и податлива на руптура при удар. Обикновено слезката е най-уязвима в първите 3 седмици на болестта.

Освен това след прекарана мононуклеоза повечето хора излизат от форма, чувстват се уморени и отпаднали и е нужно време, за да се върнат в обичайното си състояние. При професионални спортисти, при които натоварването е и много по-тежко, това може да отнеме и повече време. За съжаление, има и случаи, при които мононуклеозата може да доведе до хронична умора, което обикновено слага край на активната кариера.

Все още няма коментари

Още

Шефът на "Св. Екатерина": Няма контрол на плащанията в болниците (видео)

02.09.2019

2604 8
ООН предупреждава: световната вода ни става враг

29.08.2019

2971 44
Доброволци на БЧК поемат пациенти на спешно отделение в Пловдив

04.08.2019

396 2

Влез или се регистрирай за да коментираш

×