facebook
twitter

Здраве

Бесният стремеж към успех може да завърши с изпепеляване

Бърнаут синдромът все пак не е признат за болест, но това не прави страданието по-малко тежко
740
Pixabay

Макар и за доста кратко, за около ден, синдромът на професионалното изчерпване да се смяташе за официална болест, състоянието, известно като бърнаут, е достатъчно сериозно и изисква мерки независимо от статута му. Първоначално от Световната здравна организация обявиха, че преумората от стреса на работното място е включена в Международната класификация на болестите, а ден по-късно оттам уточниха, че бърнаут е в главата "Фактори, които влияят върху здравословното състояние", т.е. не се смята за медицинско състояние, а за явление, свързано с работата. СЗО го определя като "синдром, концептуализиран като резултат от хроничен стрес на работното място, за който не са взети адекватни мерки", който се характеризира с чувство на изчерпване на енергията или изтощение, с ментално дистанциране от работата или чувства на негативизъм или цинизъм, свързани с ежедневния труд и с намалена професионална ефективност.

 

Какво все пак е бърнаут?

 

Макар СЗО да акцентира върху прегарянето единствено в професионалния живот, повечето специалисти смятат, че синдромът може да засегне и дори да се породи и от всички останали аспекти на битието. Бърнаут (от англ. burn out – изгарям до основи) се случва постепенно и признаците му не се разпознават лесноПример е хроничната умора. В ранните стадии може да се усеща липса на енергия и умора, следва чувство за пълно изтощение и празнота, както и ужас от предстоящия работен ден. Характерни са и проблеми със съня, паметта и трудност за концентриране, което в по-късен етап често води до проблеми в работата. Физическите симптоми на емоционалното изтощение не закъсняват - панически атаки, замайване, главоболие, болки в гърдите, ускорен пулс и слаба имунна система, загуба на апетит, тревожност, депресия. Човек се чувства опустошен, няма желание и сила за нищо, мисли само за крайния срок на висящия проект.

Всичко това може да се случи както на работа, така и в семейството, дори и за хора, които живеят сами и без видими дразнители около себе си. Синдромът „пламва” и се подхранва от стреса. Провокира се от всяко усилие, което човек прави, за да се представи в най-добра светлина и да се докаже. Всяко нещо, което правим, е свързано с някакво напрежение - физическо или психическо - вземане на решение, грижа за децата, решаване на проблемите в семейството, справяне с ежедневните задачи в работата или дори пазаруване. Желанието за успех във всяко начинание предполага усилия, които пък провокират стрес. Класически жертви на бърнаут са например хора, за които най-важно е да имат пари и висок статут в обществото и работата, или жени, които смятат, че трябва да са перфектни във всичко - като майки, съпруги, домакини, в кариерата и външния вид.

Състоянието обаче се проявява най-често при хора, които общуват и полагат грижи за други хора - социални работници, медицински сестри и лекари. В този смисъл семейната среда е много по-благоприятна почва за прояви на „прегаряне”, отколкото работното място. 

Един от първите симптоми на „семеен бърнаут” е нежеланието да се обсъждат и решават належащи проблеми. Ако партньорът се заяжда, отговаря с „уморен съм, не ми се говори”, отказва съдействие и се „измъква” с липсата на време и много работа, то вероятно вече "гори" от преумора. Прекалено дългото задържане в това състояние може да разруши не само връзката, но и здравето - хронични сърдечно-съдови заболявания, депресия и психологични проблеми.

 

Изход има,

 

но не е никак лесен, защото е на цената на усилия, които също провокират стрес. Прилага се принципът на „по-малкото зло”, т.е. по-малкото напрежение. Основна задача е да се пренаредят приоритетите. Човек трябва да анализира какво ангажира времето и вниманието му, кое го напряга и ядосва и да опита да го измести по-назад в списъка с важни неща. Нещата, които причиняват стрес трябва да останат на заден план. За пренареждането на приоритетите помага и промяната на фокуса върху собствения живот, да определим какво точно искаме и да се съсредоточим само върху него. Добър подход е разграничаването на спешните задачи и тези, които са истински важни. Не всичко спешно е важно и не всичко важно е спешно.

Следващата стъпка е да се поставят граници на натоварването, отвъд които не се работи, не се общува и човек не се напряга. Това осигурява пространство за почивка и възстановяване от стреса. Добър трик е да се направи списък от нещата, които ви стресират, тревожат, ядосват и отчайват, а след това да се запише и поне един начин, по който да се промени ситуацията и стресът да намалее, а след това и да се въведе промяната в ежедневието. Нужно е и търпение - резултатите не са мигновени. 

Важно е човек да се научи да казва „не“, докато се възстановява, и да може да отказва отговорности и нови задължения. Да си наложи да делегира колкото се може повече на другите и да прави почивки между проектите, да изключва телефоните и лаптопите, след като се прибере вкъщи. И да приеме, че не може да свърши всичко и да е перфектен, без да заплати скъпо със здравето си. 


 

12-те стъпки, които водят до бърнаут:

 

1. Желанието да се доказваш

2. Непрекъснатата работа

3. Неглижиране на собствените нужди

4. Изместване на конфликтите

5. Промяна на ценностите

6. Отричане от възникващи проблеми

7. Затваряне в себе си

8. Промени в поведението

9. Деперсонализация

10. Вътрешна пустота

11. Депресия

12. Бърнаут синдром

 

 

Все още няма коментари

Още

Шефът на "Св. Екатерина": Няма контрол на плащанията в болниците (видео)

02.09.2019

2616 8
ООН предупреждава: световната вода ни става враг

29.08.2019

3012 44
Доброволци на БЧК поемат пациенти на спешно отделение в Пловдив

04.08.2019

406 2

Влез или се регистрирай за да коментираш

×