Замисляли ли сте се, че хората невинаги са имали ръчни часовници и будилници? Преди векове начинът да разбереш колко е напреднал денят (или нощта) е бил да чуеш камбаната на градската часовникова кула. Неслучайно тези постройки задължително са високи и се намират на място с добра видимост и в центъра. В тях майсторите са вложили вложили усета си за красота и неслучайно часовниковите кули са и архитектурни бижута, и символи на българския ренесанс. Те пазят духа на Възраждането, а историята им се смесва с красиви и страшни легенди.
Има ги из цялата страна. В цялата страна има такива кули, изградени преди Освобождението - в неизчерпателния списък са над 50. Част от тях са напълно запазени, други реконструирани и обновени, трети са разрушени и вдигнати отново. Има и безвъзвратно изчезнали - като софийската.
Със своята 30-метрова снага
Ботевградската е най-високата
възрожденска часовникова кула в България. Впечатлява с барокови елементи и стенописи, украсяващи вълнообразните ѝ корнизи. Построена е през 1866 г. от местния майстор строител Вуно Марков. През 2006 г. е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата и е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта.
Около нея има интересни истории. Една от тях разказва, че в началото на върха на кулата имало дървена къщичка, от която на всеки кръгъл час излизал човек с фес, който се кланял, докато камбаната звъняла.
През 70-те години на миналия век точно до сградата с часовника била посадена дугласка ела. Но кореновата система на дървото бързо се разраснала и тъй като започнала да застрашава стабилността на конструкцията, в крайна сметка решили да отсекат елата.
Кулата си стои непокътната и до днес, но не с оригиналния часовник. Старият механизъм е свален и се пази в градския музей като реликва, защото дълги години е бил най-високо разположеният часовник на Балканите.
Кръстницата на Сахат тепе
Часовниковата кула в Пловдив е една от най-старите в цяла Европа - издигната в периода 1578 - 1623 г . В началото на XIX век обаче пожар унищожава дървената конструкция. През 1809 г. кулата е вдигната наново, но този път от камък.
Тя е разположена на Сахат тепе (тепето всъщност е кръстено на нея - "сахат" на турски означава час).
Тревненският сахат
се е появил през 1814-1815 г. Кулата е висока малко над 21 м, основата й е изградена от камък, в средната част бил поставен часовниковият механизъм, а най-горе стояла камбаната. В началото часовникът бил без стрелки, само ударите на камбаната известявали колко е часът.
Легендата разказва, че навремето местният владетел Фейзи ага поставил условие - кула ще има, ако населението предаде всички сокаи. Става дума за характерните точно за този район великолепни накити, красящи главите на булките. Сокаят бил символ на богатство и самочувствие (той е като пищна тежка корона и се носи с изправена глава, а не с покорно сведени надолу очи - нещо, което не се харесвало на турската власт). Жените се простили със своите украшения, по които имало и ценни метални пари, но пък Трявна се снабдила с точно време.
През 1971 г. в кулата бил монтиран магнетофон и от тогава всяка вечер точно в 22.00 камбаната отброява 10 удара, след което започва да звучи песента „Неразделни“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков, превърнала се в химн на града. Според записките на поета Славейков тревненци много обичали своя "каменен двадесет метра висок градски часовник“ и ако някой им кажел, че по света има по-високи кули, те отвръщали: „Че хич бива ли по-високо нещо от нашия часовник!“.
Часовниковата кула
в Етрополе е от най-старите
- изградена е през 1710 г., а надписите сочат, че е творение на майстор Тодор. Първоначално е замислена като наблюдателна и отбранителна кула - за това подсказва конструкцията с отвори на трите й страни.
Иззидана е от речен камък и бигор, с обща височина около 20 метра. Каменната основа е от камък, украсен и укрепен с четиринадесет хоризонтални пояса с дъбови греди (това са т.нар. сантрачи, характерни за тогавашните строежи). Във вътрешността има дървена стълба с две площадки.
През 1821 г. кулата била преустроена от майстор Дидо, който направил часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената от турците църква на манастира "Св. Атанас".
Кулата е обявена за архитектурен паметник на културата.
С полумесец, прободен от пика
Габровската часовникова кула е построена през 1835 г. - по времето, когато е открито Първото българско светско училище в града. Издигната е само за 6 месеца с труда и парите на местните хора. Часовниковият ѝ механизъм е изработен от местния майстор Иван Сахатчията, а камбаната е австрийско производство. Издига се на почти 28 метра, което я нарежда сред най-високите часовникови кули у нас.
Майсторите, които са съградили този "небостъргач", не са известни. Легенди се разказват за това как е получено разрешението за строежа на толкова висока сграда по време на османското робство: главният строител отишъл при турския началник и му обяснил, че часовниковата кула ще е в прослава на Аллах и на върха й ще грее османският полумесец, който ще се вижда отдалеч. И получил строителна "виза". На върха наистина бил поставен полумесец, но прободен с пика. За съжаление през 1920 г. тази символична композиция била ударена от гръм и не е съхранена.
В града на чешмите - Златица,
също има кула с часовник. Сградата е издигната през 1777 г. Висока е към 17 метра. Всеки кръгъл час се отбелязва с камбанен звън, който според местните хора се разнася на 7-8 километра.
След Освобождението часовниковият механизъм бил свален и изчезнал, а покривът и зидовете започнали да се рушат. Но през 1922 г. часовниковата кула била възстановена.
"Мобилният" часовник на Враца
Първата врачанска кула е построена през 1762 г. Нейният часовник буквално диктувал работното време на чаршията. Сутрин и вечер по негова команда всички дюкяни, сергии, работилници едновременно вдигали и пускали кепенците. Непосредствено след Освобождението обаче постройката е съборена, защото било решено площадът да се разшири и да се отвори място за паметник на поета революционер Христо Ботев.
Врачани запазват часовниковия механизъм и го пренасят в друга кула - на Мешчиите, която била с отбранителни функции. След преустройството кулата започва да отмерва времето и да се нарича „часовниковата кула“. Днес там е поставен съвременен циферблат.
В сърцето на Добружда
През далечната 1762 г. дубровнишкият изследовател пътува из българските земи и в посетената от него Добричка кааза открива часовникова кула. Век по-късно османски документ съобщава за кулата с часовника, изградена от дялан камък в правоъгълна форма. В края на 19-и век кулата се ползвала като противопожарна наблюдателница. През 1965 г. била съборена, а след години я възстановили с помощта на скици и снимки, пазени в музея. Кулата се извисява на 21 метра. Камбаната й е огромна - тежи 320 килограма. А часовниковият механизъм се навива на ръка.
Историята на варненската кула
Още през 1775 г. Варна има камбанария с часовник, наричана Сахат кула. Тя обаче е била разрушена - при обсадата на града пред 1828 г. или при големия пожар през авуст 1854 г. през Кримската война.
През 1898 г. местната власт прави търг за построяване на обществена сграда с пожарна кула. Година по-късно там е инсталиран часовников механизъм. Той е доставен и монтиран Отон Иванов, участник в Априлското въстание, часовникар, научил занаята от баща си. През 1893 г. той отваря часовникарско ателие в самата кулата и се грижи за работата на часовника безвъзмездно до края на живота си. Неговият син Иван Отонов продължава занаята. И той поддържа часовниковата кула на Варна до смъртта си през 1973 г. Негов ученик - Боян Николов, става следващият пазител на кулата. И като пенсионер бай Боян Николов два пъти седмично се изкачва до върха на кулата по 90 стръмни стъпала, за да нагледа механизмите. През зимата на 2005 г. му се налага да влезе в болница. Приятели му се обаждат по телефона и му казват, че часовникът е спрял. И той хуква в студа да оправи проблема. Оказва се, че по стрелката се бил натрупал мокър сняг и тя била замръзнала на "и половина”.
Дълги години часовникарят не получавал нито лев за работата си. Едва когато съвестен човек от общинския съвет случайно разбрал, че бай Боян се труди напълно безвъзмездно, местният парламент гласувал хонорар на бай Боян.
Нов живот
След дълги години на мълчание часовниковата камбана в Кубрат отново звъни. Часовниковата кула е символ на града. Решението за основния ремонт бе взето от ръководството на общината, а работата бе поверена на любителя на часовникови кули Димитър Димитров от Исперих. "Отклонения в измерването могат да настъпят единствено при лоши метеорологични условия, лоша поддръжка или неточно сверяване на механизма", обяснява майсторът.
В материала са използвани илюстрации от сайтове на общини и на Министерството на туризма.
