Медия без
политическа реклама

Сладоледът няма нужда от аргументи

Италианската връзка в дългата му история е особено упорита

18 Юни 2021
Pixabay

Ако търсите аргументи в полза на сладоледа, ето някои от най-модерните. Това така обичано от децата типично лятно лакомство намалява стреса и помага при безсъние. Обяснението е в съдържанието на триптофан в млякото и сметаната. Иначе казано, давайте на децата повече сладолед, за да са спокойни и да спят добре.

Според някои сведения римският император Нерон проявявал особена страст към охладените със сняг сокове от пресни плодове, за които с малко повече въображение може да се приеме, че са били предвестници на модерния сладолед. В горещите летни дни специални бързоходци били командировани към Алпите, за да доставят лед и сняг за нуждите на императора, за когото освен това се твърди, че знаел някаква много специална тайна около правенето на сладоледа, но която не споделил с никого и отнесъл със себе си.

Според друга версия първата рецепта за сладолед на Апенините била пренесена от Марко Поло след неговото пътуване из земите на Изтока. Там той видял как китайци приготвят студени десерти, вероятно подобни на ориенталските шербети, на които било писано по-късно да проникнат в изисканата европейска кухня с името sorbet – натрошен на пяна лед, полят с плодов сироп.

Следващата италианска връзка в историята на сладоледа е свързана с личността на Катерина Медичи (1519-1589), което не би трябвало да изглежда странно, като се има предвид, че твърде много нововъведения във френската дворцова кухня след XVI век се свързват с нейното име. По време на едномесечните тържества по случай нейната сватба с Орлеанския дук и бъдещ френски крал Анри II на гостите бил поднасян “сладолед” с вкус на различни плодове - лимон, портокал, череши и ягоди. Приготвял го специално доведеният от Италия майстор Руджери, за когото в специализирани сайтове се твърди, че е бил първият професионален ice cream maker.

Друг исторически разказ приписва пионерската роля на флорентинския архитект и инженер Бернардо Буонталенти, който през 1565 г. бил изобретил нов “замразен десерт” и неговата гастрономическа иновация предизвикала истински фурор сред местните аристократи. Този разказ би могъл да претендира за значителна доза достоверност, като се има предвид, че през XVI век алхимиците са достигнали до едно откритие, което със сигурност се е оказало от особено значение за разцвета на европейското сладоледено дело. Те установили, че селитрата, разтворена във вода, има свойството да охлажда и дори да замразява течности. (Впрочем тази практика все още е актуална сред комбайнерите, които в летните горещини по този начин си охлаждат бира.) Освен това примитивният ръчен охладител, при който метален цилиндър с плодов сироп се върти във ведро, пълно с лед, сняг или вода с охлаждащи химикали, не е чак толкова сложно съоръжение.

През 1686 г. един друг италианец, знаменитият Франческо Прокопио, отворил в Париж известното кафене “Прокоп”, на което през следващите десетилетия било писано да изиграе особена роля в политическия живот на Стария свят. Сред редовните посетители са били просветителите Волтер, Русо и Бомарше, както и някои конструктори на новия европейски ред като Дантон, Марат и  Робеспиер. Твърди се, че никому неизвестният още капитан Наполеон Бонапарт в началото на своята кариера заложил тук своята шапка, тъй като нямал пари да си плати след слаба игра на шах. В менюто на „Прокоп” още при неговото отваряне между другото се предлагали около 80 вида замразени десерти – aqua gelata и frutta gelata.

През XVIII век сладоледът е бил общо взето познат в Западна Европа. Дотогава го правели предимно от плодове, но постепенно в рецептите започнали да проникват млякото и сметаната, с което неговият модерен вид бил относително завършен. В навечерието на Френската революция той бил пренесен и в Америка, където отново изследователите откриват италианска връзка. През 1770 г. сладкарят Джовани Босио отворил в Ню Йорк първия магазин за сладолед (Gelateria), а четири години по-късно, пак в Ню Йорк, неговият сънародник Филипо Ленци публикувал първата реклама на сладолед във вестник New York gazette-Mercury. И въпреки вече твърде дългата му история, за официален рожден ден на сладоледа се смята датата 10 юни 1786 г., когато е бил пуснат за масова продажба в Америка.

 

Домашен сладолед

Продукти: 500 мл прясно мляко, 3 яйца, 1 ч.ч. захар, 2 пак. ванилия.

Млякото се сварява и леко се охлажда. Яйцата се разбиват със захарта и ванилията. Яйчената смес се прибавя към млякото и отново се загрява при постоянно бъркане, докато леко се сгъсти. Оставя се да се охлади и се прехвърля в купа. Разбива се с пасатор, за да поеме въздух, и се поставя във фризер, за да замръзне, като от време на време се разбива с миксер, за да не става на кристали.

 

Сладоледена шарлота с праскови

Продукти: 7 праскови, 25 бишкоти, 500г сметанов сладолед, 1 ч.ч. вода, 70 г захар, 100 мл вишновка.

От захарта, водата и вишновката се прави сироп, в който се потапят леко бишкотите и се нареждат изправени около вътрешната стена на дълбока стъклена купа за компот. Покрива се и дъното на съда. Прасковите се измиват, обелват се и се пускат за 2-3 минути във вряща вода. Четири от прасковите се нарязват на четвъртинки, нареждат се върху бишкотите на дъното на купата и се оставят в хладилника. Малко преди сервирането върху бишкотите и прасковите се разстила сладоледът, заглажда се и се украсява с половинки от останалите праскови.

 

Сладолед с орехов крем и ягоди

Продукти: 500 г сладолед, 300 г ягоди. За крема: 2 ч.ч. прясно мляко, 2 с.л. брашно, 2 с.л. захар, 1 пакетче ванилия, 100 г леко запечени орехови ядки. За украсата: 50 г сладко от зелени смокини, бишкоти.

Към брашното и захарта се прибавят постепенно на тънка струя студеното мляко, докато се получи гладка каша. Сместа се загрява до сгъстяване, като се бърка непрекъснато. След това се дръпва от огъня и се прибавят счуканите орехови ядки и ванилията.
Готовият крем се налива в широки чаши или купички. Върху него се нареждат ягодите. Сладоледът се разпределя най-отгоре и върху него се поставят бишкоти и зелени смокини. По желание може да се добави и разбита сметана.

 

Малинов сладолед с кисело мляко

Продукти: 600 г малини, сок от 1 лимон, 6 жълтъка, 200 г захар, 500 г кисело мляко.

Измитите малини се смачкват на пюре с лимоновия сок и се претриват през цедка. Жълтъците се разбиват със захарта и се слагат на огъня на водна баня да се сгъстят като крем, след което се охлаждат. Смесват се с малиновото пюре и разбитото кисело мляко и се разбъркват добре. Сместа се изсипва в пластмасова кутия с капак и се замразява във фризер или камера на хладилник, като от време на време се разбърква. Сладоледът се сервира на топки, украсен с цели малини.

 

Подготви: Ясен Бориславов

Ключови думи:

кулинария